Има странстващи риби - нещо като прелетните птици. Те, като че ли по общо съвещание, събрани за преселение, всички се отправят на път под едно знаме. Преди да настъпи определеното време за размножаване, те се отправят от разни заливи, подбудени от общия закон на природата, към морето на север. По време на това преселение ще видиш рибите, събрани като в един поток, да плуват през Босфора за Черно море. Кой ги тях движи? Каква царска заповед - или какви укази, налепени по площада, им съобщават за настъпилия срок? Кой ги съпровожда? Виждаш ли как Божията разпоредба отменя от само себе си всичко и се простира чак до живота на най-малките твари?! Рибата не се противопоставя на Божия закон - а ние човеците не спазваме спасителните наставления. Не презирай рибите, задето са съвършено безгласни и неразумни - бой се, обаче, да не станеш по-неразумен от рибите чрез противене на постановленията на Твореца. Вслушай се в това, което едва ли не ти говорят рибите с делата си: "ние за продължение на рода се събираме и отправяме в това далечно странствуване". В тях няма собствен разум, но има естествен засон - силно в тях основан, който им показва какво трябва да правят. "Да отидем - казват те - в морето на север". В него водата е по-сладка, отколкото в останалите морета, защото там слънцето стои над него непродължително и не извлича от него с лъчите си всичко годно за храна - а сладостта обичат и обитателите на морето, поради което често отплуват в реки и се отдалечават от морето. Вследствие на това, предпочита се от тях Черно море пред другите заливи, като благоприятен за раждане и възпитание на деца... Тутакси, обаче, щом се осъществи достатъчно желаното - те отново на цяла тълпа се връщат в дома си.
Видях аз това и останах удивен от всичко от Божията премъдрост! Ако неразумните твари са досетливи и изкусни в грижата за собственото си спасение, и ако рибата знае какво да избере и какво да избегне - какво да кажем ние, отличените с разум, наставените със закон, подбудените с обетование, умъдрените с Дух, които, при всичко това разпореждаме делата си по-неразумно от рибите?! Защото те ни най-малко не умеят да промишляват за бъдещето си - а ние, като отхвърляме надеждата за бъдещето, губим живота си в скотско сластолюбие. Рибата мени толкова морета, за да намери удобство някакво за живот - и какво ще кажеш ти, който прекарваш дните си в празнота? Безделието е начало на всички зли дела. Никой да не се извинява с незнание на дълг и вяра - в нас е вложен природен разум, който ни учи да избираме за себе си доброто и да отдалечаваме от себе си вредното. Нека принесем слава и благодарност на Онзи, Който по естество ни е поставил далеч високо над рибите и по закон ни е научил да избираме добрата част на живота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар