Мъже, любете жените си - макар вие да сте били чужди един за друг, когато сте встъпили в брачно съжителство! Този съюз на естествата, това иго на живота е възложено над вас с благословение, за да бъде единение за двамата, които по-рано сте били непознати. Ехидната, най-люта от всички влечуги, за брак се събира с морската мурена - известявайки със свирене за своето приближаване, извиква я от дълбините на водата в съпружески обятия. И тя се ослушва и встъпва в съединение с отровната ехидна. Към какво се отнася тази мисъл? Към брака - за мъжа, и за жената! Може да е мъжът суров, може да е съжителят с див нрав - съпругата е длъжна да понесе това и под никакъв предлог да не се съгласява за разтрогване на брака. Той е буен - но е мъж; той е пияница - но е съединен по естество; той е груб и своенравен - но той е веч твой член и даже най-скъпоценния от членовете ти! Нека изслуша и мъжът приличното за него наставление! Ехидната, уважавайки брака, предварително, преди да се съедини, изхвърля отровата си - нима пък ти, от уважение към съюза не ще премахнеш жестокосърдието и безчовечието?! Примерът с ехидната може би да ни послужи в полза и от друга страна, защото съединението на ехидната с мурената е нещо като прелюбодейство в природата. Затова нека да се вразумят тези, които посягат на чуждо брачно легло - на кое от влечугите ще се оприличат? У мен една е целта - всичко да се насочва за поука на верните. Нека се укротят страстите на невъздържаните - нека се обуздават с примери взети от сушата и морето!
От слух и наблюдение много примери мога да приведа за поука на брачните - природата изобилствува с такива. Разказват за гургулицата, че тя, бидейки по една или друга причина в разлъка със съпруга си, не може да понася общение с никой друг, но прекарва безбрачен живот, в памет на първия си съпруг, отказвайки се от друг брак. Слушайте, жени, колко е честно вдовството - дори и у безсловесните животни се отбягва неприличието на многобрачието. Жените са длъжни да не се суетят в накитите си за увеличение на красотата си, а да посветят грижи и старание за благочестиви дела - тях трябва да почитат за истински и прилични накити за християнките. Целта на дрехата е една: да бъде покривка на плътта зиме и лете - цветът и качеството са въпрос на суета. Придирчивостта около дрехата е кокетство. Същото се наблюдава по бузите и косите на жените - украсяват ги с чужди цветове, за да станат привлекателни. Красят челото, шията и пояса си със скъпоценности - оковават ръцете и краката си със злато. Както от буря и лошо време потъват слабите кораби, така и от лошите склонности - на жените загиват немощните души на съпрузите им. На жените пак напомням думите на Апостола: да бъдат "облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие, да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, а с добри дела" (1Тим. 2:9-10).
Няма коментари:
Публикуване на коментар