ВЪЗДЪРЖАНИЕТО- св. Василий Велики

 Мислим да определим понятието въздържание не само като ограничение от ядене и пиене, в което мнозина от елинските философи са успявали, а преди всичко като ограничение на очите от скитането им! Защото каква полза има, да се въздържаш от ястие, а да подпалваш с очите си похот за блудодейство, или пък с ушите си охотно слушаш суетни песни и дяволски речи? Не тъй особена ползата от въздържание в ядене, както от гиздене, от претенциозност, от суетна слава и всяка страст. Въздържанието е начало на духовен живот; то е отчуждаване от слабости и изкоренение на греха. Въздържанието унищожава жилото на сластолюбието, защото последното е голяма примамка за зло; поради сластолюбието, именно, ние най-вече сме паднали в грях; чрез него, като чрез въдица, всяка душа се увлича в смъртта. Поради това, който не е завладян и не е разпалван от сластолюбието, той чрез въздържанието преуспява да избегне изобщо грехове. Въздържание ще наречем не съвършеното ограничение от храна, нещо, което ще предизвика насилствено разрушение на живота, а отказът да се служи на страсти, приложен за унищожение на плътското мъдруване с благочестива цел. Въобще в наслаждението, което е мечта за живеещите в страсти, е необходимо въздържание за нас, които се развиваме в благочестие. Подвигът на въздържанието не се отнася само до отказа за угоди на стомаха - но до всичко, което възпрепятсвува усъвършенствуването на душата. Да пълниш стомаха с излишества и да се обременяваш с ястия, това дело заслужава проклятие: "Горко вам, преситените сега" (Дук. 6:25). За да се избегне неумереността в насладите, целта на яденето трябва да се постави не в изпитваното приятно чувство, а в необходимостта от храна за поддържане на жизнения процес, защото, да раболепстваш пред удоволствието, това не е нищо друго, освен да направиш стомаха си в божество. Мисля, че никаква реч не трогва и не насочва към изправление душата, която не е привикнала на въздържание, освен една среща с въздържник.
Необходимо е за човека да упражнява власт и над стомаха, защото обуздаването на корема е сподавяне на страстите; а сподавянето на страстите ражда успокоение и мир в душата; душевният пък мир е най-обилният източник на добродетели. Най-добро въздържание за стомаха е онова, което се определя от всеки човек, според телесните му възможности. Изобщо, цялото старание на човека трябва да се насочи към това, да не бъде унизена висотата на душата му чрез похотта на сластолюбивите помисли. Поради това, преди всичко е необходимо въздържание, което да служи като надежден страж на целомъдрието и да не позволява на ума-ръководник да връхлита насам и нататък. Строгият закон на въздържанието определя: мярка за езика, граници за очите, сфера за ушите, количество за стомаха. Който не се грижи в тези рамки, той е своеволен и невъздържник.