БЕСЕДА ЗА БОЖИЕТО ЧОВЕКОЛЮБИЕ

Четена в черковата "Св. Марина" в гр. В. Търново 1945 година
от Преображенския монах Пимен

Боголюбиви братя и сестри!
Едничкото ми желание с настоящата беседа е да Ви изясня нещо от малко-малко, според слабите си сили за неизказаното Божие человеколюбие и неизчерпаемото Милосърдие на Пресветая Богородица, което да оживи нашата вяра и ни даде по-голяма подкрепа и надежда да вършим добри дела и подготвим по-добре нашето спасение, като се погрижим доколкото ни е възможно и за нашите близки. Така подготвени ще имаме по-ясна представа за бъдещия живот и няма да ни изненада и устрашава смъртта като си спомняме винаги думите на Господа: "че око не е видяло; ухо не е чуло и на ум на человека не е дохождало онова добро, което Бог е приготвил за тези които Го любят".
Благочестиви християни!
Наистина неизказано е человеколюбието, което Бог е показал за изкуплението на человеческия род от греха и робството на дявола. На кръста Господен е начертана всичката същност на Евангелието, която се състои в безмерната и безпределна Христова любов към человека. Тази Христова любов е животът на нашето сърце, и докато не я достигнем, постоянно сме в безпокойство. Светът без слънце, человек без сърце и душата без Христа са мъртви. Словото Божие е извор на духовна радост, и Бог нищо не желае, освен нашето благо, което и устройва в света. Пътищата Господни са тайнствени. Те са по-високи от нашите пътища. Особено са непостижими пътищата за промисъла на человеческия род. Домостроителството Божие е неописуемо и непостижимо, каквото е и Самият Той. Нашето спасение става не от дела, а от человеколюбието Божие; то идва не от този който иска; нито от този, който тича, а от Този Който милва. В милуванието на грешника се показва съвършената Божия любов. Падението на първия человек било голямо, което продължило много векове до рождеството на Господа нашего Иисуса Христа. Непослушанието на Адам и Ева много оскърбило Бога. След изгонването им из рая, Адам цели сто години стоял пред райските врата и усърдно молил Господа да му прости, но не бил послушан. Толкова много е бил оскърбен Бог, че и целият свят да би се принесъл в жертва, пак не са щели да Го омилостивят. За едно омилостивление и изкупление на человечеството от греха е трябвало една съвършена жертва, каквато е можела да бъде само Голготската кръстна смърт на Богочеловека нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Человечеството много пострадало; и ний всички повече или по-малко сме болни и само в Словото Божие се съдържа лекарство за всички душевни болести. Словото Божие е извор на духовна радост и Бог нищо не желае, освен нашето благо, което и устройва в света; както е казано и по-горе.
Чрез Голготската жертва Божествената литургия ни освещава, но и ние трябва от своя страна да вземем живо участие в нея. И наистина Християнството е религия на любовта и съвършената слава Божия е да милува нас грешните. Тогава християнинът става Архирей на себе си и закаля злите и лукавите пожелания на тялото и душата си; трепери от страх пред Бога, както Архиреят, когато предстои на престола Божий и извършва жертвоприношението на Св. Божествена служба—Литургията,
В нея жадуват и ангелите да надникнат; защото там става най-великото и страшно тайнство; особенно в момента на преосъществяване на Светите Дарове. Тогава ангелите, които предстоят там са в голям страх и трепет от онова което виждат. Те жадуват само да гледат, а на нас человеците е предоставена тази велика чест и достойнство; така също и да са опрощават греховете ни, което ангелите не могат да направят. След грехопадението на человека, последният е бил в немилост. От рая изгонен, след него вратата заключени; ангелите му станали неприятели, а и всички животни започнали да нанасят пакости. Съществуванието му станало много жалко и донасяло много страдания, които минавали заедно с него и в задгробния живот.
С рождеството Христово положението било съвсем изменено. В лицето на Иисуса Христа ангелите се поклонили на человеческия Му образ и Той примирил Бога с человека; ангелите пак ни станали приятели и почнали да ни охраняват и услужват; така както на Спасителя услужвали през време на земния Му живот. Той за падналите ангели не дойде да ги спасява, а за человека и много люто самоволно пострада, като и безценната си кръв проля на Голгота заради нас грешните. Това е великата и неизказана любов на Бога към человека. В лицето на Богочеловека человечеството е превъзнесено по-горе от ангелите, и ние сме станали причастници на Божественото естество. Пресветая Богородица е украшение на ангелите, и похвала за християнския ни род; а на Св. Симеон дивногорски ангелите пеели: "Слава на Господа нашего Иисуса Христа и раба Его Симеона". Тайнствено и величественно действува премъдростта Божия в природата, а най-много върху усъвършенствуванието на человека; за което писанието казва: "дивен Бог в светиите свои". Чрез кръста Господен премъдростта Божия умеела да намери средство, за да отмъсти за греха и удовлетвори любовта. Така, че нека кръстът Господен ни бъде училище, за да не се преобърне на съдилище. Никой не може да се извинява от нас с незнание, защото природата е велика Божия книга, понятна и за неграмотните; а человеческата душа, като нетленна, иска и само нетленна храна. Мъдростта, силата и богатството не освобождават человека от бедствия в живота — а поради греха дохожда и смъртта. Та нали всяка наша дреха е траур с който ни е покрил греха. Робството на евреите в Египет било образец на нашето робство под греха. Пасхалното агне, което яли на крака преди заминаването си означавало Спасителя, който щял да се принесе в жертва за нашето Спасение; а това гдето го яли на крака, показва, че ние тука сме гости и всякога трябва да бъдем готови за заминаване от този свят. Пустинята из която се скитали евреите четиридесет години е този суетен свят, а оазисът, който бил всред пустинята, имал дванадесет извора; седемдесет финикови палми; хиляда лози и много цветисти треви. Това е означавало нашата черква, в която има дванадесет апостоли, седемдесет малки, хиляда големи светии и хиляди, хиляди праведници. Царят Ямалик, който не пропускал евреите да минават през неговата държава без бой; това е дявола, владетел на поднебесната и не ни пропуска да минаваме през митарствата свободно за Царството Небесно без война т. е. без изкушения. Така също било заповядано да бъде намазан от кръвта на Агнето горния праг на къщата, така когато минавал Ангелът изтребител през нощта, по това щял да познава къщите еврейски от египетските. Така и сега които се причастяват със светите тайни, тях Ангелът изтребител не погубва, а тези които не се причастяват т. е. — Светото причастие. Такъв е человеческият живот. Това е река, която безспирно тече и отнася със себе си, всичко що плува по нея в неизследимия океан на вечността. Морето се очиства чрез бури, а человеческата душа се усъвършенствува чрез изкушения. Както желязото чрез огъня се стоплява и осветлява, така и душите посредством изкушенията, чрез благодатта на Духа Светаго, пречиства тялото и обновлява душата. Светиите се познават, кой е по-голям от тях, по големината на изкушенията, които е можал да понесе през време на земния си живот. Господ не когато правеше чудесата, а когато хванаха да го разпнат, каза; „Сега се прослави Син Человечески“. И наистина, зад нещастието се крие щастието и основата на величието и търпението. Както жадният не изпива цялата река, но колкото му е потребно; така е и със словото Божие. Трябва да се задоволяваме само с това, което ни се открива, а не да искаме всичко да знаем за което четем. Истинският християнин и в скръбта вижда знак на Божията благодат. Словото Божие прилича на огъня, който златото пречиства и осветлява, и тръните изгаря. Словото Божие за неверния е както жълтеникавия, който има повреден вкус, че и медът му се вижда горчив, макар че медът е винаги сладък.
Молитвата е ключът с който се отварят всички съкровища на Божествената благодат. Тя е разговор между Бога и человека. В нея се стряска дремливостта на душата и ни донася голяма смелост в предстоящата и безвъзвратна борба с врага на спасението ни. Дяволът е голям человеконенавистник и Богопротивник. Тайнствено той повежда нас към престъпления и се мъчи да ни наложи своята воля; като изключително се занимава само с това и си служи с многоразлични козни. Той е много стар и лукав, а ние слаби и жалки, но с Божията милост и Богородична помощ, начело на всички ангели и светии, вярвайте ми, че ще излезем и ние победители. Ангелите ни хранители непременно ще възтържествуват. Те винаги побеждават, ако само и ние ги слушаме; но ако преспим Царството Божие, горко ни! Кой от нас побеждава? Този, който носи кръстта си; той има скърби, а скръбта освобождава праведника от пристрастяване към света; и спасението ни е несъмнено, ако не се срамим от нашия Бог.
Св. Теодор, игуменът на Студийския монастир, казал на братята:    „Горко мене, ако не изповядам оправданията Божии, горко и вам, ако не се отвратите от лошите пътища; като най-важното за постигане на това е отсичанието на своята воля." Въздържанието е венец на всяка добродетел, а невъздържанието — разсадник на всички пороци. Доволен ни е вътрешния огън; достатъчно ни са вънкашните съблазни, и като прибавим към тях огъня на угодните ястия и питиета, непременно ще ни попали и повреди. Гледай да не погалиш окото си ни с една порочна мисъл, защото тя става плодовита майка на всички грехове — това е яйце из което се излюпва ехидна. Чревоугодието направило Израиля поклоним иа идолите и довело израилтяните до там, че телата им паднали в пустинята. Те обезумели толкова, че и децата си принасяли в жертва на идолите. Ние християните трябва да принесем в жертва Богу нашата гордост, нашата любов към земния свят и нашата плът с пост и молитва: както евреите принасят тлъстините от животните на жертвеника. Това иска Бог от нас. Нашият Бог е ревнив. Той иска него да обичаме повече от всичко на света и от себе си. Така иска той да го обичаме, както Той ни възлюби: от все сърце и цялата душа; което ни показа нагледно със своя живот на земята. Много нещо не ни достига да го обичаме така, както Той ни обича, но всеки според силите Си, таланта, даден му от Бога. В сърцето се намира нашата душа. Там тя е разположена в центъра, както цветето във вазата. Надеждата в бъдещите добрини прави душата на человека по-мъжествена в бедствията и в борбата по-смела. Макар, че не намираш в молитвата си, онова, което искаш, но ти ожидавай и постоянствувай и ще приемеш, защото Божията милост е непобедима. Тя надминава всеки грях. Ако владееш корема си, ще живееш в рай, ако ли не, ще станеш плячка на смъртта. Както в гнило блато се плодят всякакви гадини така и в сластолюбивото сърце се явява всякаква греховна нечистота. Дълбочината на сърцето не може да покрие делата и помишленията ни. Празността най-много открива достъпа за дяволските нападения и греховете, които са предизвикали Божия гняв и огън от небето над Содом и Гомора се крият в гордостта и чрезмерната ситост и празност. Всеки грях Господ ненавижда, ала гордостта е мерзост пред очите Му. Гордостта е възмутила Божията утроба изригнало огненото езеро, в което е бил хвърлен дяволът, така че и всичките грешници, като негови последователи ще бъдат там с него. Както тялото, в което има отрова и не се изхвърли, умира; така е и с греха на душата; ако не се прекрати и изповяда — душата умира. За да обикнем Господа, трябва да се отречем от своята грехолюбива и зла воля. Никой, който плаче не съгрешава, и никой, който е в умиление, не мисли зло; от умилението произтича плачът, а в плача се прекратяват злините. Невидимият человечески враг най-много действува срещу нас чрез похотта на плътта, похотта на очите и гордостта. Себелюбие, славолюбие и честолюбие, това е нашето лично Аз. Това е звярът в сърцето на человека, който при порочен живот само дреме и стои в засада, а избухва със страшна сила, когато му хвърлим ръкавицата за борба, т. е. когато започнем да живеем благочестиво по правилата на нашата православна църква. В тази борба един от двамата трябва да бъде победен. А, кой ще победи? Това най-добре можем да разберем от притчата, в която Спасителят е казал за построените къщи и придошлите на тях води. Придошлите води са изкушенията, а къщите основата и силата на нашата вяра. "Вяра бо твоя спаси те“, каза Господ. Това е живата вяра, която спасява. Поради греховността ни; нашите добри дела са жалки и вярата твърде слаба и не можем да издържим сами борбата срещу врага. Потребни ни са молитвите на светиите; помощта на ангелите; най-много неизчерпаемото милосърдие и покровителството на Пресветая Богородица и като венец над всичко Божието неизказано човеколюбие. Затова сърцето на християнина трябва да бъде една икона на която да е изписан образа на Христа. То трябва да гори от любов с христовите добродетели; да бъде светилище подобно на храма Божи и да свети непрекъснато, като кандило пред образа на Христа Нашия Спасител. Както крепостта не може да се превземе, докато има хляб и вода, така и душата не може да се плени от злото, докато има сълзи и слово Божие. Всякога трябва да имаме благопоколение и послушание; защото това е свещенство и литургия и освещение. В труда и задълженията заповедта няма мярка, а кой колкото люби Бога, толкова познава той далече заповедите. Гдето се яви и намира въздържанието, всяка злоба и лукавство бягат от там; а от невъздържанието и самият пост се осквернява, и молитвата и милостинята не украшават человека. Лесно е в радостта да благодарим Бога, но мъчно в скръбта. През целия ни земен живот борбата е непрекъсната между плътта и духа; вътрешният и външният человек, и докато не умре тялото, душата не може да оживее т. е. докато не разпънем плътските греховни страсти да възкръснат Христовите безсмъртни страсти. Това като постигнем ще бъдем вече близо до спасението.

II.
Възлюбени братя и сестри! След неизказаното Божие человеколюбие, следва неизчерпаемото милосърдие на Пресветая Богородица. Не със страх, не със заплашвания Божията Майка води хората към Христа. Тя съжалява человечеството; Тя взема на ръцете си хората, за които повидимо няма връщане към добър живот. Ние се нуждаем от сърце всеопрощающо и любящо нас, не за това, че ние сме добри и приятни, а за това, че ние съществуваме, че това сърце ни е вместило веднъж завинаги в себе си и че вече не може де се откаже от нас, както реката не може да не тече и звездата де не сияе. Тя е имала в себе си всичко человеческо освен греха, и всичко небесно освен Божествената същност. Господ наш Иисус Христос, като Бог на всички ангели и светии им е подарил милостта си, а на Нея, като на Майка Божия, е подарил и сърцето си. Всичко каквото пожелае може да измолва. Невъзможно е да загине този, който прибягва към Нейния царствен покров и призовава на помощ Пресветото ѝ име: Дева Мария. Една четвърт сълзица от Нейните пресвети очи е достатъчно за спасението на една изгубена душа. Колкото са по-силни от една страна молитвите на всичките ангели и светии; толкова е силна само нейната молитва — от другата страна. Това е великата християнска Майка — Господарката на света,—благословенна на небето и прославена на земята. Който е поверил веднъж спасението на душата си в Нейните Божествени ръце, ще бъде спасен—невъзможно е да загине тази душа. Тя е надеждата на безнадеждните. Силата на Дева Богородица е непобедима!... На земята Тя е смазала главата на змията, а на небето е свързала Силния с молитвите Си, както някога на земята Го е свързала с пеленки. Няма минута на земята человеческия зов да не се носи към Нея за помощ и се води една непрекъсната борба между Божието правосъдие и неизчерпаемите молитви на Пресветая Богородица, безсмъртната небесна царица, за спасението на християнския род. Чудната небесна Дева е скръб и любов в погледа, със страни по които текат бисерни сълзи, стои над человеческото страдание и се спуска там където е особено страшно, като постоянно държи връзка между Бога и человеците — благоволението на Бога към человеците, и дерзновение на человеците към Бога. Мохамеданите и езичниците знаели за любовтта и вярата на християните в тайнствената Дева, и когато Небесната Царица искала да защити Свойте деца те се опитвали да се борят с Нея, защото знаели, че силата на Пресветая Дева е непобедема. Никой не се завръща посрамен, който прибягва към Нейната молитвена мощ, срещу която не могат да устоят; нито демони, нито неизлечими болести. Войнствующата Христова черква предводителствувана от нашата духовна Майка—Дева Богородица, е една победоносна армия, на която Главнокомандующият е Сам Спасителят. Това е Филаделфийската черква — черквата на любовта. Те членовете на тази черква, имат на челата си бяло камъче. И имената им са написани в книгата на живота, в която книга дай Боже да бъдат написани имената на всички нас.

III
Боголюбиви братя и сестри!
В последни времена сме вече и трябва да бъдем по-бодри и по усърдни в добрите дела за изработвание на спасението ни, като се погрижим и за другите около нас близки. Не трябва ни най-малко да се съмняваме за тези времена и знаменията, които ще последват са предсказани от много светии;. но още по-ясно и пространно от Св. Йоан Богослова, Св. Ефрем Сирина, Св. Иполит папа Римски и други, а най-много от Самия Спасител, които са започнали вече и да се сбъдват. Св. Иполит папа Римски е казал; „Няма да се изминат и две хиляди години от Рождество Христово и светът ще се свърши". Така също и в стария завет един от пророците е казал: „Няма да се преполови осмото хилядолетие и ще последва второто пришествие Господне". Преди Спасителят да възкръсне е имало седем други възкресявания, които пак умряха; а Неговото безсмъртно възкресение е осмото. Също Спасителят след възкресението Си се яви в осмия ден на Св. Апостол Тома, и от това Св. отци правят заключение, че в осмото хилядолетие ще бъде второто Му пришествие. Разликата на времето в последните две предсказания е много малко, като знаем, че според Мойсеевото леточисление до Рождество Христово от сътворението на света има изминали 5508 години. Както в едното, така и в другото пророчества показва се несъмнено, че времето за всички големи и последни знамения, които ще последват е много близо. Св. Апостол Павел в едно от своите послания казва: "Докато Израил не се обърне към Господа, няма да дойде второто пришествие“, но ето вече Израил е на път към обръщението си, и има признаци, което вече е и започнало. Така също и по предание се знае, че щом се събере многоочаквания осми вселенски събор, близо е свършекът на света, господството на някои държави, преди второто пришествие, коренно ще се измени, за което не му е мястото тука да се говори, макар че признаците са налице. От всичко изложено до тука за вярващия християнин ни сянка не остава от съмнение, че всичко това е на път и скоро ще се сбъдне, но за деня и часа никой от нас не може да знае. При това положение на нещата, не трябва никога да изпускаме от ума си думите на Спасителя: ,Бъдете будни, защото не знаете, кога ще дойде всичко това“. И при това като знаем, че душата ни е безсмъртна; че зад този видим свет стои невидимият; и зад вековете — вечността. Ето защо не ни остава нищо друго, освен да потърсим приятелството на Господа, и както Лазаря да възкреси и нас за вечно радостен живот. За да не дойде и над нас нещастието за което Господ каза: „Ще Ме потърсите, но няма да Ме намерите“, а това се отнася за всички грешници и безбожници, когато настъпва последния час на тукашния суетен живот.

IV.
Преминаването на человека в задгробния живот
(проповедническа енциклопедия)
Благочестиви братя и сестри!
Искате ли заедно с мен да определите един възглед върху последните минути на человека в тукашния живот?
Виждаме смъртта на ближните, сами ще умрем; а разбираме ли, какво става с умирающия в часа на смъртта? От какво се придружава крачката му във вечността?
Ето настъпва последния час на человека в този свят. Животът на душата захваща да се откъсва от частите на органите на тялото, в които бил роден и в които досега е действувал. Движения с гърчене и необикновени сътресения на целия организъм (т. е. на тялото) показват колко е жестото това отделяне на душата от тялото; а колкото е бил по-силен организмът, толкоз по-силни са тези сътресения, понеже толкоз по-голяма сила е нужна на духа, за да се откъсне от тялото. Как страшно е вече туй зрелище! Но вгледайте се по-близо и ще видите, че тука има не само телесни страдания. Трепери душата, като чувствува своето неволно, бързо приближаване до вечността; в трепета тя като че ли се сили да се спре на този страшен път; тя се дърпа като да се отклони от тези ужаси, които я очакват. Но тези пориви задушавани от все повече и повече приближаващата се смърт, произвеждат само онуй неизразимо възбуждение и раздразнение на всички сили и чувства на душата, които турят още по-страшен печат на лицето и цялото състояние на умрелия. Да, в часа на смъртта да владееш себе си и самия път на смъртта и всичките му ужаси — каква неизобразима задача е това! Има обаче смърт без ужасите на предсмъртната борба: душата заминава мирно, разбира се не без смущения и телесни страдания. Това е чистата, добрата, кротката суша. Вътрешната нейна святост разсейва пред нея мрака и страха на смъртния път, всецяло се предава Богу; тя с тиха покорност се отдава на последните вълни на житейското море, които я изтласкват към бреговете на вечността. А лошата душа? Видели ли сте, тя как заминава от този свят? Нейната злост, като се освобождава заедно с нея от последните връзки, с които до някъде ще се е сдържала в тукашния живот с всичката сила ще се повдига и, пред ужасите на смъртта се ожесточава до отчаяние. Душата иска да надвие самата смърт; тя се сили да овладее ощетяващия живот, но в същото време чувствувайки под себе си разтварящата се бездънна пропаст на вечното зло, неопределимо се увлича в нея по силата на сродните стремежи на своята зла природа. В борбата с живота и смъртта, душата се бори още сама в себе си; тя терзае сама себе си. Може ли и с какви думи да се изрази ужаса на тия минути? Само външния вид на туй зрелище заставя живите да бягат от умирающите. Тъй в действителност смъртта на грешниците е люта. Както и да е смъртта не отстъпва, животът не се връща, и человек умира; и ето нему, що току умрял, захваща вече да се открива вечността; той вече наближава нейните граници. Той забелязва предмети и явления, невидими за другите, чува необикновени звукове, съглежда онова, което нам не може да бъде известно по собствен път. Още няколко мигновения и человек пристъпва във вечността. И изведнъж се изменява формата на неговото битие; Духът му вижда самия себе си, своето собствено същество, както не го е виждал в тялото, вижда предмети и най-отдалечени вече не с телесни очи, а с непосредствения разум, а онова що би могъл преди да постигне само с разума, сега вижда като че ли с очи; говори ни чрез членоразделни звукове на словото, а с мисъл, и онуй, що преди могъл да си представя само в мислите, сега вече изразява като че ли е душа; не с ръце осезава предметите, а с усещания, като че ли с ръце; движи се не с нозе, а само по силата на волята, и онова, до което преди би могъл да се приближи с голям труд, бавно, през големи пространства от място и време, сега достига за един миг, никакви веществени препятствия не го задържат. Сега и миналото му се вижда като настояще, и бъдещето не е тъй скрито, както по-рано, и няма за него вече деление на време и места; няма ни часове, ни дни, ни години, ни векове; няма разстояния, нито малки, нито големи всичко се слива в един момент—вечност—вечност, която никога не се свършва, и винаги като че ли само се начева; всичко се съединява в една гледна точка, и тая точка не подлежи на никакви измервания.
А какво той вижда и чувствува? Той вижда предмети за които ние нямаме нито образи, нито названия, чува онова, което на земята не може да бъде изобразено чрез никакъв глас и звук; неговите съзерцания и усещания не могат да бъдат изразени от нас на някакъв език и с някакви думи. Той намира светлина и мрак, но не тукашните. Светлина пред която нашето ярко слънце би светело, по-слабо отколкото една свещ пред слънцето; мрак пред който най-тъмната наша нощ би била по-ясна от деня. Той среща там подобни на себе си същества и узнавава в тях хора, също така заминали си от този свят. Ала какво изменение. Това вече не са тукашните лица и не са земните тела; това са само души, напълно разкрили се с всички техни вътрешни свойства, който и ги обличат в съответни на себе си образи: по тия образи душите се узнават една друга, а чрез силата на чувството узнават ония, с които са били близки в тукашния живот.
Какво е станало сега с духа на человека? Сега всичко добро и лошо, бърже с неудържима сила се разкрива, неговите мисли, чувства, нравствения характер, страстите и стремежите на волята, всичко туй се развива в необятни размери; Той сам нито да ги остави; нито да ги измени; нито да ги победи не може; безпределността на вечността увлича и тях до безкрайност; неговите недостатъци и слабости се обръщат в положително зло, неговото зло става безкрайно, неговите скърби и духовни болести се обръщат в безпределни страдания. Преставлявате ли си целия ужас на такова едно състояние? Твоята душа сега, но още задушаваща и скриваща в себе си злото, там ще се яви зла до безкрайност; твоето лошо чувство, тук още от нещо сдържано, ако не го изкорениш тук, ще се обърне там в лудост; ако и тук се владееш, там вече нищо не можеш да направиш със себе си; всичко в тебе и с тебе ще мине там и ще се развие в безкрайност. Какъв тогава ще станеш? Ако пък си недобър, там ще бъдеш тъмен, зъл дух. О, тогава сам себе си не ще узнаеш, или не, тогава твърде добре ще узнаеш себе си, и много по-добре отколкото тук. Помощ никаква и отникъде не ще има и ще те понесе тебе твоето зло със собственото си притегляне там дето живее вечното, безкрайното зло, в обществото на тъмните и зли сили. И на този път, нито да спреш, нито да се върнеш ще можеш, и во веки веков ще страдаш.
А какво става с добрата душа? И доброто също така ще се разкрие във всичката пълнота и сила; то ще се развива с всичката свобода, която тук не е имало, ще прояви всичкото си вътрешно достойнство тук повечето скрито, неузнаваемо и неоценявано, всичката вътрешна светлина тук по всякакъв начин затъмнявана, всичкото си блаженство, тук непосипано и заглушавано от разнообразни скърби на живота. И ще се понесе тази душа с всичката сила на своя природен, нравствено развит и добродетелно възвишен стремеж горе, във висшите области на онзи свят, там гдето в безкрайна светлина живее източникът и първообразът на всяко добро, в съжителство със светлите най-чисти същества, и сама ще стане ангел, т. е., такова също чисто светло, блажено същество. Безпределната любов ще я съединява с Бога, с ангелите и подобните ней души. Тя ще бъде вече на веки твърда в своето добро, и никакво зло нито вътрешно, нито външно, не може вече да я колебае нито да я измени, нито да повреди на нейното блаженно състояние. Но не и бездействено ще живее душата и ще се наслаждава от своето добро и блаженство; тя ще действува със своя вече от нищо не затъмняван и незаблуждаващ се, а с просветен ум, в съзерцаване и постигане тайните, тук неразгадани и неизвестни тайните на Бога, на Мирозданието, на самата себе си, и на вечния живот; ще действува с всичката сила на с нищо вече нестесняваните и неповреждани чувства на сърцето, в развитието на своя нов висш живот, ще действува с всичката сила на своите духовни от нищо неудържими и неразвличани в разни страни стремежи на волята, по пътя указан ней от съда на Висшата Правда и Любов, към целите определени в предвечните идеи на Царството Божие.
Братя и сестри да живеем и умираме по християнски, и да не ни устрашава безкрайната вечност,  а напротив, да бъде тя за нас страна на неизказана радост и блаженство и на възможното за человеческото същество развитие на всички негови сили — Амин.
гр. В. Търново, 15 май 1945 година.
Св. Преобреженски монах ПИМЕН

Оригинал, притежание на Грета Костова- Бабулкова