Постът е дар древен, който не вехтее, не старее, но непрестанно се обновява и цъфти в пълна красота. Мислиш ли, че за неговата древност счита времето на произхода на Закона? Постът е по-стар от Закона. Не мисли, че денят на Очищението, установен в Израиля в седмия месец, в десетия ден от месеца, е начало на поста (Лев. 10:29). Вдълбочи се в историята и търси древността на произхода му. Постът не е ново откритие, а скъпоценност от отците. Всичко, което се отличава с древност - е почтеност. Уважи старината на поста. Той е съвременен на човечеството. Постът е узаконен в Рая. Такава първа заповед получил Адам: "А от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него" (Бит. 2:17). Това: "да не ядеш" е установяване на поста и въздържанието. Ако Ева бе постила и не бе вкусила от дървото - сега ние не бихме имали нужда от този пост: защото здравите нямат нужда от лекар, а болните (Мат. 9:12). Ние сме повредени от греха - нека се изцерим чрез покаяние: а покаяние, а покаяние без пост е непълно. Заповядано е да се съкрушаваме духом, а не да се предаваме на суета - чрез поста ще се оправдаеш пред Бога.
Понеже не сме постили, затова сме изринати от Рая - затова нека постим, за да се върнем в Рая. Не подражавай на престъплението на Ева, не приемай отново съвета на змията, която ти предлага лакомия, за да угодиш на плътта. Не се оправдавай с недъзи и слабост на тялото - не на мен представяш тези оправдания, а на Бога! Отговори ми: да постиш не можеш - а да се пресищаш и товариш тялото си с бремето на всевъзможни храни можеш?! В Рая не е имало нито вино, нито заколване на животни, нито ядене на месо - след потопа открили виното, след потопа е речено: "Всичко, що се движи и живее ще ви бъде за храна" (Бит. 9:3). Когато не останала надежда за съвършенство - тогава било позволено наслаждението. Впрочем, ползата от поста не бива да те ограничава само в едно въздържание от ядене на блажна храна, защото истинският пост е отдалечаване от зли работи. Избягвай неправдата. Прости на ближния си оскърблението. Опрости делата на длъжника си. Не пости в караници и съдене. Въздържайки се от вино, не се въздържаш от произнасяне на обиди. Не ядеш месо, а изяждаш брата си. Постиш цял ден, а киснеш в съдилища.
Постът препраща молитвата ни към небето, превръщайки се в криле при възкачването и горе. Постът е: духовно възрастване за семейството, майка на здравето, възпитател за младостта, украшение за старите, добър спътник за пътуващите, надежден съжител на обществото. Постът ражда пророците, дава крепост на силните, умъдрява законодателите. Постът е добър страж за душата, надежден спътник за тялото, оръжие за доблестните люде, училище за подвижниците. Той отстранява изкушенията, закрепява подвижниците в благочестието, става съжител на трезвостта, ражда целомъдрие в душите. Във война той извършва подвизи, във време на мир учи на безмълвие, освещава назорея, усъвършенствува свещеника. Пресищането е начало на всякакви злини - затова постът е оръжие за борба против пристъпите на злия, а "този род с нищо не може да излезе, освен молитва и пост" (Марк. 9:29). Колко много са благата от поста!
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар