Бог, Който ни е сътворил, дал ни е в употреба словото, за да разкриваме един на друг сърдечните си помисли - също така всеки от нас, поради общителност на естеството ни, да предава на ближния мислите си, като че ли ги изнася от скрижалите на сърцето си. Ако ние бихме живели, имайки душа с нищо необлечена, тогава бихме се разбрали един-друг мигновено, само чрез мисъл. Доколкото обаче, мисълта се произвежда в нас от душата, покрита със завеса - плът, то за разкриване на скритото в дълбочината ѝ, нужни са слова и наименования. Поради това нашата мисъл, щом получи законния звук, тутакси се пренася в словото и, като в ладия, преплувайки въздуха, преминава от говорещия към слушащия - и ако намери дълбока и безмълвна тишина, словото се скрива в слуха на поучаваните, като в спокойно и безметежно пристанище; ако ли пък слушателите, подобно на свирепа буря, настане смут, словото пръскайки се във въздуха, претърпява корабокрушение.
Удържи езика си от зло и устните си да не говорят измама: защото грехът извършен с езика, е твърде многообразен и дори най-лесен. Разгневиш ли се - езикът бърза да влезе в услуга. Похот ли някаква те обхване - езикът преди всичко ти служи като преводач, който те подпомага в греха и те води в изкушение на ближния. Езикът за теб е оръдие на неправдата, ако той не говори от сърце, а служи за измама на другите. Трудно е накратко да се преброят всички грехове, извършени от езика: срамословие, смехотворство, глупав разговор, неприлични думи, злословие, лъжесвидетелство, лъжлива клетва - всичко това и безчислени още други злини са производство на езика. Тези пък, които отварят уста и позорят Божията слава и високо говорят неправедно - с какво друго вършат това нечестие, ако не с езика си? И тъй, понеже от думите си ще бъдеш осъден, удържи езика си от зло и не събирай суетни съкровища чрез език лъжлив. Удръж и устата си, за да не произнася измама, т.е. направи всичко възможно, щото тези оръдия, които са ти дадени в служба на словото за истина и правда, да бъдат свободни от лукави действия. Измамата е скрито злодеяние против ближния, извършено под маската за добро.
Всяка публична дума, която не клони към определена от Бога нужда - е празна и вредна. Опасността от такава дума е тази, че тя наглед и позволена да бъде, щом не води в назидание на вярата, не освобождава виновника и от отговорност - а щом не е поучителна, тя може да клони и към оскърбление на Духа Светаго. Апостолът много ясно ни говори и поучава за случая: "Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да се принася благодат на слушащите" (Еф. 4:29).
Няма коментари:
Публикуване на коментар