Наричаш Господа Учител, а не Му служиш като ученик. Изповядваш, че Бог е благ, а забравяш даренията Му. Без съмнение, Бог е благ и дарява блага - ти питаш за вечния живот и го търсиш, а всъщност цял си предаден на наслади от настоящия живот. Какво трудно, тежко, непоносимо условие ти предложи Учителят? "Продай имота си и го раздай на сиромаси" (Мат. 19:21)! Ти отказваш да благотвориш, като говориш, че не си в състояние да удовлетвориш всички просяци. Това нещо твоят език го потвърждава и с клетва - ръката ти, обаче, те изобличава в противното: тя безмълвно разгласява твоята лъжа, блестейки чрез скъпоценния камък на пръстена ти! Само този твой пръстен колко хора може да освободи от беди и дългове? Колко домове на пропаднали люде може да поправи? Един твой сандък с дрехи може да облече целия народ, който е вцепенен от студ. Ти се наричаш беден - съгласен съм: защото точно този е беден, който се нуждае от много - а страстта за много те прави ненаситен в пожелания и надежди! Както качващият се по стълба повдига крак непрестанно за по-високо стъпало и не се спира, докато не стигне върха - така и ти не се успокояваш в стремежа си всичко да завладееш и да стигнеш до върха, докато не се разбиеш с падане долу.
Явно е, че ти си далеч от заповедта на Господа и лъжливо си свидетелствувал за себе си, че си възлюбил ближния си като сам себе си. Божията заповед напълно те изобличава, че в тебе няма истинска любов, защото, ако би било истина казаното от теб, че още от младост си запазил това повеление и всекиму си дал по толкова, колкото си оставил и за себе си, откъде тогава у тебе е това огромно имане?! Даване помощ на нуждаещите се е разпиляване на богатството - и затова, който обича ближния си като сам себе си, той няма нищо излишно у дома си, в сравнение с ближния. Отдавна ти би трябвало да се погрижиш да се разделиш с парите си, ако наистина си обичал ближния си - а сега имането ти е по-тясно свързано с тебе, нежели членовете на тялото ти! Раздялата ти с него е толкова скръбна, колкото и отсичането на най-важните ти телесни части. Ако беше дал хляб за гладния; ако беше облякъл голия; ако беше баща на сираците; ако беше състрадателен към всеки немощен; ако вратата ти беше отворена за всеки странник - за какво имане ти сега щеше да скърбиш и се суетиш?! Какво ще отговориш пред Съдията - ти, който покриваш стените си с килими, а не обличаш човека; който избираш и кичиш коне, гледаш равнодушно към дрипаво облечения; който оставяш да гние пшеницата в хамбара, но не я даваш за храна на гладните; който закопаваш златото в земята, а оставяш притеснения без внимание?! Познай, човече Този, Който те е надарил с всичко - тогава ти ще станеш домакин на добрия Бог и служител на страдащите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар