Душо моя, защо се бавиш? Възпей и славата на Духа! Не дели в мисъл Този, Който не е изключен по естество. Ние с трепет почитаме и великия Дух: Той е мой Бог, чрез Него аз съм познал Бога; Той сам е Бог и мен в настоящия живот ме прави бог. Той е всемогъщ; Той е раздавач на даровете; Той е предмет на песнопение за чистите небесни и земни хорове; Той е подател на живота; седи на превисок престол; изхожда от Отца; Той е Божия сила; Той е самовластен; Той не е Син - защото един е благият Син на единия всеблаг Бог; но Той не е отделен от невидимото Божество, защото е единосъщен и равночестен! Зная, че съвършеното слово не е благовременно за начеващите във вярата. Кой би показал на слаби още очи пълния блясък на огъня? По-добре е постепенно да се приучат към ярката светлина, за да не се повредят самите извори на сладостната светлина. Така и боговдъхновеното слово, като открило по-рано всецяло божеството на Отца, започнало да озарява със светлина великата слава на Христа, открита само на малцина разумни човеци, а след това, като открило по-ясно божеството на Сина, осветлило за нас и божеството на светлозарния Дух. Пълна светлина за Духа имаме в огнените езици над светите Апостоли- чрез това Духът е разкрил явно признаците на Своето Божество. Пак зная, че Бог е огън за злите и светлина за добрите хора. Като помниш това, не унижавай Божеството - не предпочитай Единия, унижавайки Другия. Едно е Естеството: неизмеримо, несътворено, безлетно, благо, свободно и равночестно. Един е Бог в три озарения. Който управлява света. Чрез Него аз се възраждам за нов живот, като погребвам смъртта в купела и се връщам към светлината.
И ти, мъдърствувайки така, принеси от сърце чиста жертва пред Троицата! В трите светлини има едно естество неподвижно. Единица не безчислена, защото се проявява в три Доброти; Троица не в различни степени почитана, защото естеството е неразделно. Единицата е в Божеството, но тричислени са Тези, на Които принадлежи Божеството. Всеки е единият Бог, ако именуваш едного от Тримата. И пак под всичко това разбирай един безначален Бог, из Когото е богатството на Божеството, под което словото споменава за Троицата. С това се проповядва на смъртните равночестие между Троицата и пресветло единовластие в Божеството, като се изключва всяка мисъл за многобожие. Според мен, многоначалието е същото, каквото е и съвършеното безначалие, което се намира във взаимна борба - борбата пък предполага раздор, а раздорът бързо води към разруха. Ето защо, идеята за многовластието в Божеството нека бъде по възможност по-далеч от мене. Трима богове възможно е да се нарекат тези, които разделят между себе си или времето, или мисълта, или властта, или желанието така щото никой от тях не би бил тъждествен на другите и всякога би се намирал в борба с тях. В моята Троица има едно естество, една сила, една мисъл, една власт, една слава: а чрез всичко това не се нарушава и единичността, която е великата слава в единната хармония на Божеството. Това аз дължа на светлината, която е внедрила в мен Троичното сияние - това е крайчецът на завесата на вътрешния Божи храм, зад която е скрито царственото естество на Бога, което, може би, повече е известно на ангелските чинове, а най-вече е познато на Самата Троица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар