СВЕТИ КИРИЛ АЛЕКСАНДРИЙСКИ- ЖИВОТОПИС, ТВОРЧЕСТВО И ХАРАКТЕРИСТИКА

 Много са светилниците на вярата и благочестието, на правомислието и поборничеството в православния изток - един от тях е и свети Кирил, архиепископ Александрийски. Животописните данни за този стълб на православието са много ограничени и доста относителни - особено до възвисяването му като първоиерарх на славната Александрийска църква. Стародавно мнение счита, че свети Кирил е роден в Александрия около 70-та година на четвъртото столетие; че е рожба на виден благороден, богат и благочестив род; че е внук по майка на известния архиепископ Теофил Александрийски - печален враг на свети Йоана Златоуст; че от ранно детство по произход, среда и склонност е наставен във вярата и насочен към църковно поприще; и че от юношеска възраст домашни наставници и църковни учители са го въвели успешно в мъдростта на Евангелието и в придобивките на човешкия разум. Все според същия извор, свети Кирил на млади години се отправя в пустинята -любимата школа на много знаменитости в Църквата и духовната майка на много поборници и светии в Христа. Пустинята обогатила душата му и калила волята му - към светските знания и духовна мъдрост, придобити в мира, той прибавил творчески мистична култура и аскетичен опит. Тук той се оприличил на щастлива и трудолюбива птичка, свила здраво гнездо за живот върху клон на мощен ливански кедър - той постъпил послушник в един Нитрийски манастир, игумен на който е бил преподобни Исидор Пелусиод: велико светило на вяра, добродетели, знания и подвизи в Православната църква. Под ръководството на този знаменит учител и чуден аскет, свети Кирил се вглъбил в истините на битието и калил дух и воля за висше и паметно служение на Бога, на ближния и на родината! По думите на Христа Иисуса: никой не запаля светило, за да го турне под крина, а светилникът се запаля, да свети на всички (Мат. 5:15). По Божий промисъл, таланти като свети Кирила рядко оставали докрай в пустинята, за да тлеят и угаснат в нея - тя ги приютявала, тя ги оформяла, тя ги умъдрявала, тя ги запалвала като мирови светилници и ги пращала в света: да бъдат кормчии
на църковния кораб, да светят всред мрака на греха, да бъдат фарове в житейското море, да привличат людете към пристанището на истината и спасението - и те се подчинвали на този глас Божий и глас народен, напускали огнището на уединенито, съзерцанието и покоя, връщали се в света и живота, за да се посветят "от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила, и с всичкия си разум" в служба на Бога и ближния (Лук.10:27)! Така се случило и със свети Кирила - и той се подчинил на това правило в живота на древната християнска Църква.

Високото положение на Александрийския архиепископ, сложните му служебни задължения и особеното състояние изобщо на Църквата, не били тяжести само за едни плещи, колкото и силни да са били - архиепископ Теофил имал нужда от способни и верни сътрудници. В числото на тези сътрудници трябвало да встъпи и свети Кирил, и да стане дясна ръка на вуйчо си в просвещение, устройство, ръководство и добротворство на обширната Египетска църква. Теофил ръкоположил даровития пустинник за дякон и му поверил проповедническата катедра на престолния си град - кога приблизително е станало това, историята мълчи. Подготвен всестранно - с отлично познаване на Свещеното писание, което знаел дори наизуст; с обширни знания по богословските отрасли; с прекрасно владеене на класическите писатели; с редовен и добродетелен живот - свети Кирил започнал една ревностна проповедническа дейност, която привлякла хиляди искрени слушатели и му създала име сред клира, и всеобщо уважение между християни и чужденци. Тази е предпоставката за неговото по-късно издигане до върха на църковното служение. Като млад духовник, той придружил вуйчо си Теофила в Цариград, през месец юни 403 година, когато бил свикан събор при селото Дъб, край Халкидон, против свети Йоана Златоуста. Знаят се отношенията между Златоуста и Теофила - този "способен, смел, хитър, нестеснителен, покварен, хищен и властолюбив" човек! Тези отношения не били без отражение върху свети Кирила - той държал ревностно страната на вуйчо си. По-късно, след смъртта на Теофила, тези чувства заглъхнали в свети Кирила под влиянието на преподобния Исидор Пелусиод - учител и съгражданин на Александрийския светител, и рядък ученик и почитател на свети Йоана Златоуста!
На 12 октомври 412 година, починал първойерархът на Александрия - безспорен заместник бил племенникът му Кирил: не по кръв и роднинство, а по дарби и заслуги - това било единодушното мнение и желание на корона, клир и народ; и то го възкачило достойно на Александрийския апостолски престол. Свети Кирил бил светител не само с вяра и благочестие, с дарби и знания -той бил и смел, и решителен "човек на борбата"; той бил първоклирик с неизтощима ревност, с изумителна енергия и с гранитна воля; той не отстъпил пред никого за нищо в защита авторитета на Църквата, истините на вярата и личното си достойнство; този характер и позиция е червена нишка през целия му живот - особено пък през 32 годишното му бурно светителствуване. В онова време първоиерарсите на централни градове и големи диоцези, па и всички почти епископи, имали широки граждански пълномощия от административен и съдебен характер - това често дразнело честолюбието на висшите светски администратори и създавало дразги между Църква и държава: имаме предвид отношенията на александнрийския префект Орест към св. Кирила. Новият архиепископ на Александрия, "след стъпването си на катедрата, употребил най-сурови мерки към разномислящите - затворил храмовете на новацияните, отнел им парите и съдовете, и ги изгонил от града, заедно с техния епископ Теопемт. Ползувайки се от правото, дадено от императора на Александрийския архиепископ да усмирява със свои мерки вълненията в Александрия, Кирил строго наказал евреите, виновни в убиване на християни - едни предал на смърт, други изгонил из града, разрушил синагогите им. разорил домовете им, а имотите им конфискувал в полза на хазната". Изобщо, по съзнание и нрав, той бил непримирим спрямо враговете на вярата и Църквата - както вътрешни, така и външни. Отдалечени твърде много от онези особени древни времена, ние може би ще изпаднем в смут пред такова едно поведение и деяние - едва ли не не ще си припомним думите на св. ап. Павла: "Те имат ревност за Бога, ала не по разум" (Римл. 10:2). Такова едно отношение към вътрешни фанатизирани вредители на вярата, и към външни хищни нападатели на Църквата е било не само естествено за онези дни, но дори и неизбежно - така че, за дейността и похватите на св. Кирила по-скоро подхождат думите на св. пророка Илия: "Пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет..." (З.Царств. 19:10)!
Богословските познания, високото благочестие, писателският талант, полемическият дар, пастирската ревност, непреклонната воля и чудната енергия на св. Кирила се проявили с всичката си сила и блясък, слава и победа, най-вече в дългата му и славна борба с несториянството! Около средата на светителствуването му откъм Цариград почнали да изскачат искри за нов пожар в Църквата - преди още да изтлеят пепелищата на ариянството. Столичният архиепископ Несторий станал непростим проводник на нова рационалистическа христология -популярният израз на която е бил: света Дева Мария не е Богородица, не е и Христородица, а човекородица; догматичното ѝ пък определение е било: Иисус Христос не е Богочовек, а нещо като свръх човек, в когото божеството присъствувало благодатно, а не по естество! Искрите на пожара скоро пръхвръкнали и в Александрия - със слово и перо Несторий залял Изтока със своята ерес. Будният църковен страж Кирил енергично оградил диоцеза си от наводнението на това ново лукавство - за мира и единството пък в Църквата, той писал на Нестория: "Изправи своя начин на мислене; унищожи съблазънта; назови св. Дева- Богородица; иначе бъди уверен, че за вярата Христова готов съм да претърпя всичко, вериги, дори и смърт". Така се почнал един страшен духовен двубой между двама първенци на вярата - двубой със страшни сътресения и вековни последици!
Несторий бил способен богослов и красноречив проповедник, но крайно самонадеян човек и предизвикателно горд клирик. Св. Кирил пък бил знаменит догматик и голям полемик, силен характер и рядко честолюбив. Тези характерни особености в природите на двамата не били без отражение върху борбата те били нещо като масло за пожара. Споразумение и мир между двамата били немислими - въпреки миротворното посредничество от страна на техни приятели. Спорът от искра станал на пламък, и от личен се превърнал на догматичен. Борбата се разпалила и различията се усложнили - двубоят обхванел клира и народа, раздвижил върхове и низини, раздрусал Църква и империя. Печални участници в тази трагедия на лукавството на Нестория, безволието на императора, спекулативната поза на Рим, колебанието на някои източни епископи, а може би, някак и пресилената понякога позиция на свети Кирила. Работата стигнала до вселенски събор - Църквата и държавата били в много опасен смут и това било последна мярка за излекуване на раната. Известни са тъжните перипетии на съборните дни, деяния и решения около Ефес, Цариград, Халкидон, Тарс и Антиохия през лятото и есента на 431 година. Свети Кирил в една от речите си, произнесени в Ефес, характеризира дейността си на събора като "борба със свиреп и многоглав змей". Най-голямата тежест от борбата се стоварила върху плещите на Александрийския първосветител - и с право свети Кирил казал за себе си; "Аз извадих духовния меч и излизам против него. Аз се сражавам за Христа със звяр". Истината победила и правдата се наложила - православието отново възтържествувало и в Ефес: съборът сложил върху несториянството печата на анатемата, а Несторий бил заточен в пустинята на Аравия, където завършил дните си в трагично изкупление. На 31 октомри 431 година свети Кирил се завърнал в Александрия - клир и народ триумфално посрещнали и приели Първосветителя си изтощен в борбата, но увенчан с ореола на изповедник"! С тази ревност, дейност и победа, свети Кирил достойно се вредил в сонма на великите поборници за православието: свети Атанасий Велики и свети Василий Велики. Останалите години от живота си той прекарал в относителен мир, но все тъй ревнотно и плодоносно в проповедническа дейност, в богословско творчество, в църковно устройство и в пастирско попечителство над милионите си пасоми - през 444 година предал Богу дух "защитникът на правата и непорочна вяра", според определението на светите Отци от Халкидонския събор.
От беглото изложение върху живота и дейността на свети Кирила. мислим, че са нахвърляни основните контури за духовния образ на този мастит църковен деец - явно е, че имаме пред себе си даровит човек, солиден богослов, смел пастир и идеален монах! Богатата мисъл, красноречивото слово и плодовитото перо на свети Кирила засягат много страни на богословската материя - той написал 31 богословски труда; само онова, което се е запазило до нас образува 14 обемисти тома; писал е екзегетически, догматически, апологетически, полемически, проповеднически и нравоучителни съчинения. Неговото писателство започва от първите години на неговото клирическо служение - първата половина от това труженичество се простира до към появата на несторианството; през това време той е със слово и перо екзегет, омилет и наставник; втората половина започва от борбата с Нестория и се простира до смъртта му почти -през този период той е догматик, апологет и полемик; изобщо свети Кирил е класичен екзегет и знаменит догматик - едновременно с това и твърде виден проповедник. Първата част от творчеството му е плод на вглъбен дух и спокойно време - то носи печата на академичен труд; втората пък част е рожба на бурни години и засегната душа - борбата в Църквата диктува темите, вдъхновява духа, движи перото и направлява словото. Свети Кирил по живот и дейност, по творчество и заслуги е централна личност за своя век - животът на Църквата първата половина на петото столетие, па и останалото време от века, се съсредоточава около този знаменит първойрерарх.
По мироглед във вярата и метод в богословието, свети Кириле класичен александриец - за него първоизвори на вяр, познание и размисли са само Божественото откровение и светите Отци преди него; той подчертава с голяма рязкост ограничеността на човешкия разум и оскъдността на духовните ни средства в разкриване и изразяване на Бога, човека, света и живота - в техните същности и взаимоотношения. Той казва: "Разсъждението за най-висшата Същност и за Нейните тайни, действително се оказва дело опасно и за мнозина не безвредно". За него разумът не е вдъхновител, не е помощник, не е строител, а изкусител и пакостник. Поради това в областта на екзегетиката той е типичен алегорист - дори с някои крайности, а в материята на догмите - традиционен мистик. В много от тълкувателните си писания свети Кирил посвещава обикновено страница, две или три съдържание относно буквалния смисъл и историческо значение на дадена тема или текст - останалото е обширни алегорични размисли върху нравствения елемент и мистичната основа на предмета. Диалогът, като литературна форма и педагогичен прийом, има широко приложеие в неговите съчинения. Неговата херменевтика се вдъхновявала от следното му основно правило: "Отстрани безполезността на историята, смъкни кората на буквата, и вникни в самата сърцевина на растението т.с. щателно изследвай вътрешния плод на заповяданото и го употреби в храна". Изобщо богатото богословско творчество на свети Кирила се е родило и оформило в рамките на библейско-традиционния метод. Като най-видни негови съчинения се сочат: 1 - от екзегетиката: тълкуванията върху Песен на песните" и Евангелието от свети Лука; 2- от догматиката: съчинението за Светата Троица, известно под името "Съкровищница", и 5 книги против Нестория; 3- от апологетиката: творението "За светата християнска религия - против безбожния Юлиан" и книгата "против антропоморфитите" и 4- от проповедите: пасхалните послания и нравоучителните беседи.
Относно проповедите - в тесен смисъл, от свети Кирила не са достигнали до нас много проповеднически трудове. Известни са само неговите "пасхални послания"- това са "празнични слова за Пасхата, които съдържат: астрономически данни за датата на празника, догматически размисли за Великдена и нравствени наставления за празненството. По задължение от Никейския събор и по установена традиция. Александрийските първоиерарси разпращали такива послания пред всеки Великден - плод на това са и упоменатите "пасхални послания" прекрасни уроци по християнско благочестие и учителни размишления върху разни църковни и житейски прояви. Реченото за проповедите му някак бледнее пред другите отрасли на творчеството му - това е само формално, защото и за свети Кирила проповедта е рамка за багословската му мисъл и тръба за наставническото му слово. Освен това никой няма да повярва, че от вселенския учител са казани и писани само упоменатите проповеди. В полза на това мнение идват думите на древния писател Генадий Масилийски: "Свети Кирил съчинил много беседи; предписано било на епископите в цяла Гърция да ги наизустяват и произнасят в църква". Това историческо свидетелство и този богословски отзив са ясна и достатъчна характеристика за проповедническия дар и благовестническо творчество на свети Кирила. От формите на проповедта великият наставник е предпочитал словото и беседата - това е характерно и за проповедниците преди него. пък и педагогически съображения са диктували това, както го диктуват и в наше време. За метода на проповедта му излишно е да се говори - достатъчно е писаното около този въпрос по-горе. По техника, език, стил и художество, проповедите му са в кръга на образцовите. Авторът предпочита сложната реч - речникът му е пъстър по съдържание и много е близък до умствения уровен на слушателя или читателя. Видно е, че по дар, знания и ревност, авторът много е залягал за вътрешното достойнство и външна красота на проповедите си.
Люде, вещи в археологическите изследвания, пишат, че посещението и разучаването на древните християнски катакомби е дело много интересно и твърде опасно. Влизането и излизането в тези подземни, дълбоки и сложни мистично-тайнствени обиталища не може да стане не само без опитен водач, но и без специално кълбо от металическа връв, която се развива подир изследвачите, за да не се вдълбочат опасно и да се върнат сигурно - иначе заблудата и смъртта са неизбежни и трагични! Ние мислиме, че и животът за всички люде и през всички времена е една духовна, нравствена и материална катакомба - и тя е много интересна за изследване, но също и много опасна за разглеждане: и тук има нужда, и то много по-голяма, от водач и кълбо ... Божият промисъл не ни е лишил от водачи в катакомбата на битието - един от тях е и свети Кирил; не сме лишени и от кълбо за вход в катакомбата - това са съчиненията на мъдрия наставник: да ги потърсим, за да не окайваме дните си в житейската катакомба!


Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов

Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки