Законът ясно забранява: "Не давай на брата си с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго" (Второзак.23:19). Зная аз, че това кратко изречение има грамадна сила в житейските работи, затова и мисля, че не бива да остане без тълкувание. Всъщност крайно безчовечно е, когато някой, имайки нужда от най-насъщното и проси заем, за да поддържа живота си, друг, недоволен само от връщане на заема, размисля, как да извлече за себе си приход и обогатяване от нещастния беден. Затова Господ ни е дал ясна заповед: "Томува, който ти проси, давай; и не се отвръщай от оногова, който ти иска" (Мат. 5:42). Сребролюбецът, виждайки, че човекът се бори с нужда, че проси на колене, че унижава достойнството си - не желае да се смили над нещастника, не мисли за единството на природата, не се трогва от молбата, стои непреклонен и твърд, не се смущава от сълзите, продължава да отказва помощ, почва да се кълне и окайва, че и сам той няма пари, че дори и той търси човек да му иска заем. Тази лъжа той потвърждава с клетва и със своето безчовечие придобива порочна покупка - клетвопрестъпление. Щом, обаче, искащият заем спомене за размера на лихвата и посочи надеждни залози, сребролюбецът тутакси свива вежди, усмихва се, припомня за приятелство с бащата на молещия, нарича го свой познат и прибавя: "ще видя няма ли някъде скътано сребро - да, има в мен, наистина, заложени пари от един приятел за олихвяване, но е определил много висок процент; впрочем, аз ще го намаля и ще ти дам с по-ниска лихва.
Кажи ми: пари и печалба ли ти искаш от бедния си брат? Ако той би могъл да те обогати - защо ще стои да проси пред вратите ти? Той дошъл за помощ - а открил враг; той ти поискал лекарство - а ти си му дал отрова. Би следвало да облекчиш бедността на човека - а ти увеличаваш нуждата му: стараеш се дори да отнемеш и последната вещ от бедняка! Както лекар, ако би отишъл при болни хора и, вместо да им възвърне здравето, би им отнел и последните сили - така и ти нещастията на бедните обръщаш в случай за свое обогатяване. Както земеделците молят за дъжда да се умножи реколтата на сеитбите им - така и ти желаеш на хората оскъдица и бедност, за да принесат парите ти печалба. Нима не знаеш, че с това ти ще, умножиш по-скоро греховете си, отколкото да увеличиш богатството си със замислената лихва?! Вземане на пари с лихва е начало на лъжа, в случай на неблагодарност, вероломство, клетвопрестъпление. Каквато е болката на родилка от рождението, такова е и страданието на длъжника пред настъпващ срок. Лихва върху лихва - това е лукаво изчадие на зли родители. Такова умножение на лихва и печалба нека се нарече рожба на ехидна. За ехидните се говори, че те се раждат, като прегризват утробата на майка си - лихвата пък се оплодява, като изяжда дома на длъжника! Ако сребролюбието прегражда пътя на човека за рая - лихварството затваря за душата самите врати на рая.
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар