Вгледай се, човече, в природата на богатството, какво те удивлява в златото? Какво те привлича в среброто? Какво се крие в бисера? Всичко не е ли камък? Това са цветовете на богатството - част от тези блестящи камъни ти криеш в мрак, другата част носиш върху себе си, перчейки се с блясъка на тези скъпоценности. Кажи ми: каква полза има в това, да въртиш в ръката си блестящи камъни? Кой любител на накити може да прибави, макар и един ден към живота си? Кого е пощадила смъртта заради богатството му? Кого е отминала болест поради парите му? Дълго ли още златото ще бъде бесилка за души, въдица за смърт, примамка за грях? Дълго ли още богатството ще служи да се обявяват войни, да се коват оръжия, да се изострят мечове? Не заради него ли роднините забравят естествените си връзки, а братята са готови да прибегнат до братоубийство? Не заради него ли се срещат в пустините убийци, в моретата разбойници, в градовете - улични крадци? Кой е бащата на лъжата? Кой прави лъжливи подписи? Кой виси в съдилища? Кой дава неправилна клетва? Не богатството ли? Не страстта ли към пари? Какво да се прави с вас, люде? Кой е обърнал вашата собственост в клопка за грях?
Нищо не внесохме в света. Равночестието при встъпването в света е достатъчно да отстрани неравенството на киченията в обществения живот. Нищо не внесохме в света: голи сме излезли из майчината утроба. Користолюбецо, без нищо си дошъл на земята: в тебе не е имало никакво злато, защото то се копае от земята; нито сребро си имал, защото то не е заедно с теб посеяно; нито дрехи си имал, защото те са производство от изкуството на тъкачите; нито пък чифлици си донесъл, защото те са плод на богатство и чужди ръце; нито пък някое достойнство - освен Божия образ; нито пък власт, която времето разяжда и смъртта пожънва! Гол си дошъл ти в света – о, ако би могъл да излезеш от живота и гол от грях?!
Нищо не внесохме в света - нито пък можем да изнесем нещо от него. Нима нищичко не внасяме от това, което принадлежи на живота? Нищо освен едни добродетели, ако сме се упражнявали в тях. Ще изнесем целомъдрие - ако сме цъфтели в него. Ще изнесем милостиня - ако сме се обогатявали в нея. Тези са помагачите на душите - това е въдицата на спасението. Богатството остава тук; златото се разхищава; среброто се разделя от мнозина; чифлиците се продават; славата се забравя; властта се прекратява; страхът изгасва - смъртта обезсилва и накитите. Нека бягаме от излишното като от безполезно - да търсим необходимото, което не носи осъждане. Богатият горе се представя гол; ако има добродетели, и там той е богат: ако ли пък е гол и от тях - той си остава вечен бедняк! Нищо няма по-богато от добродетелната нищета. Старай се да имаш велика душа - тя е способна да удовлетвори всяка законна нужда на живота ти. И така: "като имаме прехрана и облекло, нека с това да бъдем доволни" (1Тим. 6:8).
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар