Има два рода изкушения: или чрез скръб се изпитват сърцата както златото в горнило, и чрез търпението се откриват добродетелите им - или пък нерядко самото благоденствие на живота служи за мнозина вместо изкушение. Защото еднакво е трудно: било да запазиш душата си от унижение в мъчни случки на живота - било да се запазиш от възгордяване до дързост при бляскаво благоденствие. За първия случай имаме пример Иова, за втория - евангелския сребролюбец, богатия и жесток земеделец. "Какво да направя? Няма къде да събера плодовете си!" Кой не би съжалил човека, който се намира в такова притеснено положение? Плодородието го прави жалък; земните блага - нещастен; очакваната реколта - окаян! Земята му принася не дар, а предизвиква въздишка - не плодородие му доставя тя, а тъга, скръб, отчаяние ... Пита сиромахът: какво да направя - няма хляб, липсват дрехи?! Същото казва и богатият от излишък - мъчи се в сърцето си, разяжда се от грижи! Познай, човече, Този, Който те е обдарил! Опомни се: кой си ти, защо си предназначен, от кого си получил това, защо си предпочетен пред другите? Ти си служител на добрия Бог; ти си помощник на подобните си люде; не мисли, че всичко е създадено за твоя корен; за това, което е в ръцете ти, разсъждавай като за чуждо! Богатството не задълго ще те повесели - скоро то ще изтече и изчезне: но ... от теб ще се иска строг отчет за него! Човече, подражавай на земята: принеси плод като нея, за да не се окажеш по-лош от неодушевената твар. Тя е родила обилно не за свое наслаждение, но за да послужи на теб: а ти, и да принесеш плод на милосърдие, принасяш го пак за себе си, понеже добрите дела носят награда за благотворителите. Как да представя пред лицето ти страданията на бедния? Сълзите не извикват в теб съжаление, въздишките не смекчават сърцето ти - ти си твърд и непристъпен. Във всичко виждаш злато - навсякъде си представяш сребро: за тях бълнуваш и насън, за тях мислиш и в почивка. Както хората в беснуването си не познават истината за нещата и мислят, че им причиняват зло - така и твоята душа, заробена от сребролюбието, във всичко вижда злато, във всичко търси сребро. За теб е по-приятно да виждаш златото, отколкото слънцето. Ти искаш всичко да се превърне в злато и, доколкото е възможно, намираш начин за това. Какво не впрягаш в движение за злато? Хлябът ти става злато; виното - злато; вълната - злато; всяка сделка - злато; всеки замисъл - злато! Златото само себе си ражда - в теб няма насита: не се вижда краят на желанията ти! Кой е сребролюбец? Който не се движи в границите на умереността. Кой е хищник? Който отнема от всекиго това, което му принадлежи. Как ти не си сребролюбец и как не си хищник, когато си обърнал в собственост това, което си получил за разпореждане? Който съблича облечения, се нарича грабител, а който не облича голия, друго ли име заслужава? На гладния принадлежи хлябът, който ти задържаш в себе си; на голия - дрехата, която пазиш в склада си; на босия - обувките, които гният в дома ти; на нуждаещия се - среброто, което е закопано от теб! На всички тези ти нанасяш обида, когато можеш да ги зарадваш ...
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар