(Среща между св. цар Борис и светците Климен,. Наум и Ангеларий, дошли в България след прогонването им от Моравия. Диалогът се води между св. Климент и св. цар Борис в двореца на последния)
Св. Климент:
Царю благочестиви!
Най-сетне стъпи морният ни крак
във твоята страна благословена!
Целувам с обич твоя праг!
Желаем мир на таз земя свещена.
И благоденствие на твоя дом.
След станалия радостен прелом!
Че над България сипна се зора!
Тук Слънцето на правдата изгря!
Затуй завръщаме се с радост всички
при тебе като прелетните птички...
От странство буря тъмна ни прогони.
Но ето ни под родни небосклони!
Там всеки бе от нас сред чужди гост.
Тук виждаме у всички родни братя!
Там тровеше ни дъх на люта злост.
Тук чакат ни с разтворени обятия!
Не сме с латинци от една кошара.
Дълбока пропаст ни дели от тях!
Те новост вмъкнаха в светата вяра!
Те сториха пред Бога тежък грях!
А ний на истината православна
останахме да служиме докрай.
Затуй прогониха ни те безславно.
И ето... пак сме в родния си край!...
Св. цар Борис:
Добре дошли! Аз дълго, дълго чаках
такива Бог мъже да ми изпрати!
О, колко нощи молих се и плаках
във мрака тих на моите палати!
Една мечта ми пълнеше сърцето
за моя млад народ, сега покръстен,
учители да найда под небето,
че той е като младенец невръстен:
не знае истината и доброто.
А гръцките слова не ги разбира.
Наставници той иска във живота,
чиято власт от грях да го възпира.
И Бог смили се, чу молбата тиха,
която Му отправях в небесата.
Днес ангели чрез вас ме посетиха
и с радост озариха ми душата!
Дойдохте вие, пратени отгоре,
за да се сбъднат моите надежди...
Но разкажете, свети Божи хора,
как минахте през толкова премеждия!...
Св. Климент:
Ний идем от далечната Моравия,
закриляни от Божия покров.
Народ живей там тих и добронравен,
но вождите му зли са, без любов!
О, Твоя Светлост знае как недавна
в онез далечни хубави страни
изгря светата вяра православна
и мрачните прогони тъмнини!
Светите братя Кирил и Методий,
творците на славянското писмо,
направиха славянските народи
грамотни и им дадоха четмо.
Преведоха Свещеното Писание,
благовестиха с пламенни слова...
Животът им бе подвиг и страдание.
Те Господа прославиха с това!
Но злобата на люде зли обходи
моравската страна и като меч
прогони свети Кирил и Методий
и запрети прекрасната ни реч!
Те бяха светли Божи мъченици!
Но клеветата и след туй не спря.
И нас, смирените им ученици,
с отровния си зъб ухапа тя.
О, страшно нещо става по земята,
когато злобата получи власт!
Тя огън е в гора от буен вятър,
раздухващ и разпалващ злобна страст!
Латиняните хвърлиха в тъмница
нас всички и ни мъчиха без жал
със глад и жажда. Ни една Звездица
не блесваше над нашата печал.
„Ще пишете славянски, значи, книги!"
с ехидна жлъч присмиваха се те.
„Пишете ги сега във тез вериги!
Учете и народа да чете!”...
Но Бог по чудо ни оттам изведе
и ето, след премеждия безброй
в страната въжделена ни доведе
за труд полезен и за свят покой!
Св, цар Борис:
Благословен да бъде благий Бог,
че тъй за нас премъдро промишлява!...
В Своя промисъл безкрай дълбок
Той във добро и злото претворява!
Затуй и аз Го величая с плам.
че Климента, Наума, Ангелария
изпрати ми, та да превърнат
на Бога Вишни моята България!
Отколе чаках аз такива люде
да просветлят с лъчи народа мой,
че той за нов живот е веч пробуден!
За светлина и мир жадува той!
Бог чудо стори!... Дивата маслина
с кръщение се облагороди!
България ще стане - знам - градина!
Таз вяра пълни моите гърди!
Но аз до вчера нямах градинари.
Сега щастлив съм - Бог проводи вас!
О, запалете радостни пожари
със дадената ви от Бога власт!
И нека те изпепелят в сърцата
езичество и страсти, и злина!
И нека те да озарят селата
и градовете в моята страна!
Да грейне ден навред! Да бъде светло!
Да засияй Христовата любов!
И новото учение приветно
да ни сбере под Божия покров!
Аз виждам: никнат всякъде олтари
и храмове в градове, села!
И чезнат суеверията стари,
и целият народ е със крила!
На таз земя прекрасна синовете
растат във труд и мир благословен!
Пред моя взор се нижат вековете:
по-светло грее всеки следващ ден!
И жадните за Свето Слово Божие
четат го вече на разбран език!
И всички са в Христовото подножие
със просиял от благодарност лик!
България е вече Божа нива!
Сам Господ ще царува в таз страна!
И светлина оттук ще се разлива
над другите славянски племена!
Велик възторг изпълва ми душата!
Копнежът ми свещен се сбъдва днес!
Над роден край сияят небесата!
Навред се лей разбрана блага вест!...
Елате вие, труженици Божии,
сеячи на небесни семена!
Благословен, кой пръв ръката сложи
на ралото по тая целина!
Пръснете слънчеви лъчи навсъде!
Просвета сейте в тъмните бразди!
Навеки делото ви да пребъде!
Българийо, Христова ти бъди!
Няма коментари:
Публикуване на коментар