Митрополит Климент Търновски /Васил Друмев/
«Майката е геният на детето», казва философът Хегел. И справедливо, защото никой друг не може да има такова влияние на детето, както майката. Майката е геният на детето, на обществата, на народите, на цялото човечество най-сетне. От нея зависи да посее в меката и възприемчива детска душа първите зърна на доброто или на злото, да влее в душата на детето благотворния мед или убийствената отрова. От майките зависи щастието или нещастието на народите; от майките зависи най-сетне и щастието на цялото човечество въобще.
«Никой учител, никой мъдрец не поправя тъй, казва Ранк, както благочестивият, кроткият и тихо-печалният поглед на добрата майка; светата вода не съобщава на детето таквоз освящение, каквото се заключава в сълзите на една добра майка, никакво слово на учителя не прави таквоз силно и с добри сетнини впечатление, както тихото мъмрене на добрата майка.» Големите хора всякогаж са изповядали, че за своето величие са задължени те на майките си. Наполеон I, подвигите на когото едни осъждат, а други ги хвалят и се гордеят с тях, но както едните, тъй и другите признават, че е бил човек с велика душа, често е казвал, че бъдещността на детето е в ръцете на майка му, и всякогаж е повтарял, че майка му е причина на неговото величие. Знаменитият философ Кант приписва всичкото си достойнство, всичкото си голямо значение, което достигна да има, на старанията на майка си. «Аз никога не ще забравя това, казваше той в старите си години, че майка ми е положила в душата ми онуй зърно на доброто, което го има сега у мене.» Кювие, знаменитият натуралист, приписва всичкият успех на своите занятия, всичката слава на своите открития на майка си.
Влиянието на майката е голямо и за бъдещето на човечеството. Наполеон I запитал веднъж г-жа Кампан, която била тогава началница на възпитателния дом в Париж: «Какво се изисква, за да бъде народът добър, мъжествен, умен и пр...» — «Добри майки», отвърнала умната таз жена. «В майчиното сърце, казва Мартен, се корени духът на народите, техните нрави, предразсъдъци и добродетели или с други слова, в майчиното сърце се корени цивилизацията на целия человечески род.» И после той възклицава: «Жени! Ако да знаехте какви чудеса може да прави и ще прави в човеческия род влиянието на майките, то с каква благородна гордост щяхте да се заловите за добрата отхрана на децата си! Достатъчно е само вашата добра воля, за да направите онова, което не е във волята нито на монархите, нито на нациите. Вие само можете на землята да се разпореждате с бъдещите поколения на човеческия род.»
Ето доколко е голямо значението на майките в човеческият род. Щастието или нещастието на един човек отделно, както и на един народ и на цялото човечество в особености, зависи от майките. Като е тъй, каква голяма ответственост лежи на майките, как внимателно и усердно и с каква осторожност, с какво при това и умение трябва да изпълняват майките тази си обязаност — отхранване на децата, —обязаност, която е най-важна и най-свята от всичките други обязаности, защото, колкото е тази обязаност важна и свята, толкоз пък и изпълнението ѝ е трудно. Кой може да каже, че една майка не си обича детето? Кой може да каже, че тя от душа, от всичко сърце не желае доброто на детето си? Оназ душа, която деня и нощя бди над детето си, която за спокойствието на детето си се отказва от своето спокойствие и е готова да принесе всевъзможни жертви, само и само детето ѝ да бъде добре, тази душа, казвам, не може от все сърце да не желае доброто на детето си, да не иска да му даде добро възпитание. Без да споменувам за нас, българите, аз ще кажа, че всичките европейски народи днес за днес чувствуват недостатък откъм тази страна, откъм възпитанието т. е., и обръщат на нея сериозно внимание. Можеме ли от това да заключиме, че майките не са желали доброто на децата си и не са им давали добра отхрана? Никак. Работата обаче тук е в това, че майките не са знаяли и не знаят как да дадат добра отхрана на детето си. Майчината любов към детето е силна, но гледаш, че тая силна любов става причина да се развали детето и да бъде в живота си нещастно. Тъй например от любов към детето си често майката тъй много се грижи за него, тъй трепери над него и бърза да му удовлетвори всичките прищевки, щото това дете става разслаблено, разглезено или както му казваме ние, мамина м и з и н к а; или майката гледа и не може да се нагледа на детето си, милва го, възхищава се от хубостта му, от речите му, облича го като кукла — и гледаш, че от това дете станал един вятърничав франт, който всичкото човеческо достойнство намира в да се причеше добре, да си тури ръкавици, да си вземе пръчката и да иде да се разхожда по булварът или другаде. Не се смейте, господа, на такъв един франт: тъй се е отхранил той. Или майката, като желае доброто на детето си, счита за добре постоянно да му чете нравствени проповеди, а не ѝ дохожда на ум, че с тези си проповеди тя прави детето си да бъде с един нрав безчувствен. С една реч, всичкото произлиза от това, че майките не умеят как да се залавят за доброто отхранване/възпитание/ на децата си. Всеки от нас може да си припомни как е отивало собственото му отхранвание и трябва да вярваме, господа, че каквато добрина или злина има сега в нас, това всичкото е от майките ни.
Важното заключение, което можеме да направим от всичко това, що казахме за майките и за тяхното голямо влияние за бъдещността на човечеството, е туй, че майките най-повече трябва да са обогатени със знания и да имат добро възпитание. Тази истина се съзнава и признава днес от всички и ние, българите, не можеме да не я приемеме и усвоиме напълно. Само тогава, когато имаме добри и образовани майки, само тогава ще можеме да имаме добри и образовани граждани, само тогава ще можеме да се надяваме за честит живот в бъдещето.
Г. Цан, един немски педагог, ето що казва връх това отгоре: «Според колкото майките ще разберат своята задача, толкоз ще познават своята задача и мъжете, и колкото учителите и наставниците ще действуват тъй, както действуват майките, толкоз по ще се усъвършенствува и възпитанието на народите. Там, дето майките са наистина майки, там процветава семейния живот; там, дето майките разбират задачата си, там ще процветават училищата, там много по-горе стоят и учителите, които са се научили от майките си как да развиват и усъвършенствуват възпитанието.» Поради това днес Европа е обърнала особено внимание на възпитанието на женският пол, нещо, което трябва да го правиме и ние. След многогодишни трудове Европа е достигнала да съзнае тая истина, че бъдещността на човечеството зависи от добрите майки, и заради това обръща особено внимание на възпитанието на женския пол. Ние, българите, които, както казах още в началото на сказката си, имаме туй преимущество, че сме се разбудили в ХIХ век, когато имаме възможност да се ползуваме с истините, до които след много трудове е дошел човеческият ум. Истината, че за щастието на един човек или на един народ е необходима добрата отхрана /възпитание/, а добрата отхрана зависи най-първо и най-повече от майката, тази истина е вече открита и доказана. На нас не остава нищо друго, освен да я прегърнем от душа и сърце и колкото се стараеме за развитието и усъвършенствуването на мъжкият пол, толкоз повече да се стараеме и за развитието и усъвършенствуването на женският пол.
Из "Архив на митрополит Климент Търновски" т.5
Няма коментари:
Публикуване на коментар