Отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто; бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почит един към други... Благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете... Не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. Не отмъщавайте за себе си, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“.
И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
Рим. 12:9—10, 14, 17-21
Някога, в далечна страна, начело на управлението стоял един храбър и мъдър държавник. Под неговото ръководство жителите на страната живели спокойно и доволно.
Неочаквано страната била нападната от един съседен народ, завидял на нейното благополучие.
Мъдрият управник разгласил, че отечеството е застрашено и че всички имат дълг да го защитят от неприятеля.
— Зова ви за отбрана! — възгласил той. — Застанете като един зад мене, в защита на родината. И аз ви давам дума, че ще ви водя към победа, неприятелят ще бъде унищожен.
Народът се въодушевил. Вдигнали се войските подир храбрия си вожд и застанали срещу неприятелските редици.
В скоро време победата била спечелена. Нападателят бил разбит и върнат там, откъдето бил дошъл, като в неговата страна започнали да се разпореждат победителите.
– Тези, които ни нападнаха, ще получат такъв урок, че никога вече да не помислят за чуждото. И своето ще изгубят. Те ще бъдат унищожени: такова обещание имаме от нашия вожд!
Тъй говорели първенците на народа победител.
Ала скоро останали разочаровани. Вместо да пристъпи към унищожението на неприятелите според думата, дадена пред поданиците му, мъдрият държавник се обърнал към победените:
– Братя! Вие изпитахте нещастието, към което ви тласкаше вашето военолюбие в жажда да придобиете това, което не е ваше. Очаквахте победа, а претърпяхте поражение. Смятахте, че ще забогатеете, а загубихте и това, що имахте. Осъзнайте грешката си и изкоренете от себе си чувствата, които ви подтикнаха към войната. Ние искаме да живеем в мир с всички. Отдайте се и вие на мирен труд. Да забравим различията, които ни делят. Да забравим злото. Нищо ваше не желаем и не ще вземем, а ако искате да ви помогнем — и помощ ще ви дадем. Нека всички да бъдем доволни. Да живеем братски.
Победените слушали изумени. Не вярвали на ушите си. Очаквали да бъдат наказани, а вместо наказание срещнали проява на благост и братолюбие. Очите на всички се просълзили. Мнозина се спуснали да целуват ръка на великодушния победител.
Изумени оставали и първенците — помощници на победителя. Недоволните отишли при него и го упрекнали:
– Какво стори ти? Ти излъга народа си! Какво му обеща, когато го поведе в бой срещу неприятеля, а какво изпълни от обещанието си?
Упрекнатият се усмихнал.
– Защо мислите, че съм измамил своя народ? Обещах му победа — не победихме ли?
– Да, взехме победата, но защо не изпълни второто си обещание?
– Кое обещание?
– Това — да унищожиш неприятеля!
– Та аз изпълних и това свое обещание. Неприятелят е унищожен!
Първенците започнали да шушукат помежду си. Помислили, че началникът им си е загубил ума.
– Мисли какво говориш, ако все още си с ума си! — строго извикал един от тях. — Кого си унищожил? Вместо да вдигнеш меч, ти ласкаеш неприятеля с обещания за помощ!
– Аз обещах помощ на тези, с които до вчера воювахме. На вчерашните ни неприятели. Но днес те не са вече такива. Аз действително унищожих неприятеля. Като наши врагове те вече не съществуват. Братя ни са! Мислите ли, че занапред тяхната съвест би им позволила да ни нападнат?
Нов шепот се понесъл сред първенците — сега вече одобрителен. Свели глави и тръгнали да се разотиват, като думали:
– Действително, че е мъдър нашият вожд. Той знае да побеждава не само с оръжие, но и със сърцето си.
картина на Васил Горанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар