СИМИДЧЕТО- Станислав Ваклинов

 Слънцето да ви не залязва гневни.
Еф. 4:26
Не забравяй другаря си в душата си и се сещай за него в своето богатство.
Сир. 37:6
Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.
Лук. 3:11

Днес Пенчо бе особено горд. Облякоха го в нови дрехи и майка му реши да го заведе най-напред в църква. Докато тя се приготвяше, Пенчо излезе на улицата и сам доволно се заразхожда пред пътната врата.
По едно време неочаквано някой го дръпна за ръкава.
– Ооо, честито! Виж какъв си се пременил!
Пенчо се обърна. Беше Савата – негов съученик и съсед, който го гледаше засмяно.
– Хайде, честито! Ще черпиш!
Но Пенчо не прие честитката със същата веселост. Когато Савата го дръпна за ръкава, той бе тъй изненадан, че дори се уплаши. След уплахата изпита и неприятно чувство от докосването до дрехата му.
– Виждаш, че съм с нови дрехи, а ме пипаш с мръсни ръце! Изцапа ме, дрипльо такъв! Махни се, не искам да играя с тебе!
Савата не очакваше такъв отзвук. Пропъди усмивката си, намръщи се сконфузено и се отдалечи. А Пенчо ядосан го проследи с поглед, като сравняваше своето облекло с действително окъсаните дрехи на Савата — най-бедния от съучениците му.
— Виж го, как взе да прекалява! — не можеше да преодолее яда си Пенчо. — Дрипльо такъв. Да ми мърси новите дрехи!
Едва когато стигна с майка си в църква, Пенчо можа да се успокои от гнева си. Тук беше светло и чисто и всички бяха чисто и спретнато облечени. Пенчо се увлече от хубавото пение и от бляскавите образи на светците от иконите.
Свещеникът застана на олтарните врати и започна да говори. Пенчо заслуша словото му. А то беше наистина хубаво. Дядо поп приказваше картинно и увлекателно. Пенчо поглъщаше всяка негова дума. Разказваше дядо поп, че учениците на Иисуса Христа били бедни рибари, които оставили всичко, що имат, за да последват Учителя на любовта и братството между хората. Пенчо запомни дори евангелските думи, които свещеникът няколкократно повтори: „Обичай ближния си като себе си“ и „Който има две ризи, да даде едната на този, който няма никак.“ Дядо поп обясни, че ближен ни е всеки човек — беден и богат, учен и прост, познат и непознат. Обясни още, че казаното за двете ризи се отнася за всяко нещо, което имаме в повече и което трябва да споделяме с онзи, комуто липсва.
Защо точно тия думи направиха най-силно впечатление на Пенчо, той не можа да си обясни. Но те звучаха в ушите му като песен, която не затихна и когато излезе от църквата. Той забрави за предишното свое доволство от новите дрехи и сега мисълта му бе заета с казаното от свещеника.
Пред църквата се продаваха симидчета и гевреци, Пенчовата майка купи един симид и го пъхна в ръката на детето си. Пенчо го пое почти- несъзнателно и закрачи по улицата, без да се сети да го яде. Чудните слова за обич и взаимно подпомагане между хората не преставаха да звучат в ушите му.
Пенчо вървеше като унесен, но не пропусна да забележи преминаването на Савата през улицата. Нещо трепна в сърцето му и той извика:
— Сава!
Савата се спря и се обърна. Видя Пенчо и предположи, че му се е сторило да го викат, и пак тръгна.
 — Сава — извика повторно Пенчо, чакай!
Сега вече Савата разбра, че Пенчо го вика, и спря да го дочака.   — Къде отиваш? — попита Пенчо усмихнато, като приближи. — Ела у дома да играем!    
Савата като че не можеше да повярва: Пенчо, който преди час-два го тъй жестоко наруга, сега го гледаше усмихнато. Преди той да успее да каже нещо, Пенчо му протегна ръката си, в която държеше неначупения симид.
— Заповядай! Черпя!
Савата се усмихна на свой ред и посегна, та пое единия край на подадения симид. Двамата другари едновременно дръпнаха и преломиха симида.
И тръгнаха заедно — всеки захапал своята част.
Пенчо вдигна очи, та погледна Савата, чиито бузи се бяха издули от налапаните залъци. В сърцето му полази радостно чувство. Той изпитваше задоволство, като да бе изпълнил приканата на Иисуса Христа за споделяне с нуждаещия се наш ближен това,що имаме.


Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки