ЕДНА МОЛИТВА - Станислав Ваклинов

 Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже. Пс. 16:6
Голяма сила има усърдната молитва на праведника.
Иак. 5:16
Към Господа викнах в скръбта си и Той ме чу.
Пс. 119:1

Андрейкината майка боледуваше от дълго време. Болестта ѝ се отрази и върху малката Андрейка, която загуби своята веселост, забрави игрите и приятелките си. Щом се върнеше от училище, Андрейка сядаше до леглото на майка си и всичкото си време и грижи посветяваше на нея.
Напразно болната подканяше:
—  Иди си поиграй, детето ми! Другарките ти те викат.
Но Андрейка не чуваше. Тя мислеше само за майка си, за нейното здраве.
Една сутрин, като разбра, че състоянието на болната се е влошило, детето реши да остане вкъщи, макар че вече се бе приготвила за училище.
Майка ѝ схвана намерението ѝ и поиска да я успокои.
— Не се лишавай от уроците си, милото ми. Напразно се безпокоиш за мене. Не ми е по-зле от друг път. Още повече, нали казваше, че днес ще правите първото класно. Иди, не губи от уроците си. Само това, че този ден имаха първото класно упражнение, убеди Андрейка да послуша майка си. Просълзено, детето взе книжките си, целуна бледата майчина ръка и се запъти към училище.
Класната стая гъмжеше като кошер. Разговорите на всички деца от Андрейкиния клас се въртяха около класното, което имаше да правят. Това като че ги караше да се чувствуват големи — като прогимназисти.
Андрейка влезе мълчаливо в класната стая и седна на чина си. Единствено нейното внимание беше отправено в друга посока.
Звънецът би и учителката влезе. Погледите на всички деца се отправиха към нея с любопитство. Тя седна на катедрата и зададе класната работа. Всички деца се наведоха над тетрадките си и с усърдие се заеха да решават задачите. Тишина овладя целия клас.
По едно време учителката забеляза, че Андрейка, макар и наведена над чина, не пише. Озадачи се: Андрейка беше отлична по успех ученичка и едва ли причината за неучастието ѝ в класната работа бе незнание. Тогава?
За да разбере, учителката тръгна между чиновете и предпазливо застана зад Андрейка. Тетрадката на детето беше разтворена, но нищо не беше написано върху листите ѝ. Андрейка седеше като прикована на чина, впила съсредоточено поглед в скутите си.
Учителката сложи кротко ръка върху рамото на своята
обична ученичка.
– Болна ли си, Андрейке?
Детето трепна изненадано и отправи уморен поглед към учителката.
– Не, — отговори кротко и съвсем тихо.
– Тогава сигурно задачите ти се струват мъчни?
Задачите? Андрейка не знаеше какво да отговори: тя дори и не бе помисляла върху тях. Сведе пак виновно поглед и мигом затули очи с шепи — не можа да удържи сълзите си.
Добрата учителка не очакваше всичко това. Наведе се, та прегърна Андрейка и майчински я приласка:
– Не плачи, Андрейке. Аз те запитах, защото исках да ти помогна. Предположих, че ти е трудно да решиш класното... Но кажи ми, какво ти е?
Топлият глас насърчи детето. Все още с хълцане, Андрейка промълви едва чуто:
– Мама е болна и аз ... се молех за нея...
И се разрида.
Учителката не намери думи как да успокои развълнуваното дете. Само го притисна крепко в прегръдките си и целуна по челото. Продължително, сърдечно. После бавно се върна към катедрата, седна на стола и като се обърна към децата, чието внимание бе привлечено от случилото се, с тих глас подкани:
— Продължавайте...
И след кратко мълчание се обърна към Андрейка:
— А ти, Андрейке, иди при болната си майка. Тя може би има нужда от тебе... И докато оздравее, може да отсъствуваш.
Андрейка се вдигна бавно от чина и се отправи към вратата. Децата я изпратиха с любопитни погледи...
Въпреки даденото от учителката разрешение да отсъствува, на другия ден Андрейка пак дойде на училище. Сега тя беше бодра и весела: изведнъж здравето на майка ѝ свърна към подобрение и Андрейка вярваше с цялата си душа, че тя ще оздравее. И вярваше това тъй сигурно, както силно вярваше в Божията помощ, когато предния ден отправяше в ума си своята сърдечна молитва към Него.

https://hudoznik.ucoz.ru