Св. Еразъм бил родом от Антиохия и живял във времето на царете Диоклетиан и
Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил надарен от
Бога с голям дар на чудотворство.Животът му, съчетан с активна мисионерска дейност, преминава в големия античен град Лихнида в римската провинция Илирик.
Преданието твърди, че само в един ден покръстил 20 000 мъже и жени в Охридското езеро. Имал
божествената благодат да лекува и изцелява. Твърди се, че възкресил
сина на някой си мъдрец Анастасий, който веднага приел християнството. Св. Еразъм
отказал решително да се поклони на медния идол на Зевс и с моливата си го разрушил, затова бил подложен на тежки мъки, а след това бил хвърлен в
тъмница. Но се явил ангел Божий - както някога на св. Петър - и го извел от
тъмницата.
После св. Еразъм посетил с проповед Кампания/Южна Италия/, след което се върнал в
град Хармелий и там се поселил в една пещера, където се отдал на
аскетически съзерцателен живот до самата си
смърт. Той починал в началото на ІV век.
В „Очерк путешествия по Европейской Турции“ В. Григорович споменава село Хермелия по пътя Охрид – Струга, преди с. Гъбавци. Кузман Шапкарев в т. 2 на своите „Приказки и предания“ пише: „ Казват, че в старо време там е имало едно охридско предградие, наричано Хермелея, където проповядвал християнската вяра св. Еразъм и с хилядници ги кръщавал в близкостоящето там езеро.“ Ив. Снегаров, през 20-те години на ХХ в. пише, че „на пътя Охрид – Струга, на един хълм до езерото при с. Гъбавци е кацнала стара църквичка на името на св. Размо. Тук всяка година на 1 юний, денят на паметта му, масово се стичат богомолци от Охрид, Струга и селата“.
Многовековната традиция в честването на св. Еразъм в Охрид е потвърдена от фрески, топоними и култови места. На около 5 км от стария Охрид в северозападна посока и до днес съществува местност, наречена Свети Еразмо. През 1975 г. археологът Вл. Маленко разкрива там раннохристиянска трикорабна базилика с атриум и мозайки и обширен средновековен некропол около нея, датиран от V в., преди разрушаването на града от земетресение в 514 г. В пространството под олтара има крипта, където според предположението на Маленко е бил гробът на св. Еразъм. Като анализира археологическите данни, италианският учен И. Весели предполага, че става дума по-скоро за реликварий. Освен това в близост до базиликата има две малки църкви със същото име, едната от които пещерна. Предполага се, че и името на мястото „Свети Еразмо“ идва от името на старата базилика.
Средновековни изображения на св. Еразъм в
реда на други архиереи има в стенопис в храма „Свети Йоан Богослов
Канео“ от края на XIII - началото на XIV век и на външната западна стена
на „Свети Никола Болнички“ (1487) в Охрид.
Българите наследяват почитта към св. Еразъм като покровител на Охрид. В епохата на
Първото българско царство култът към светеца е разпространен на
територията на цялата страна, съдейки по факта, че има руски списъци
със служби от XII – XIV век. По-късно култът придобива регионален
характер – в Югозападна България или дори само в Охрид.
Ранното християнство и Българската Илирийска църква
Няма коментари:
Публикуване на коментар