Античният Лихнид получава епископска катедра през ІV в., която съхранява до VІІ в., когато е разрушен от варварите. Бл. Клайнер в своята история пише, че "император Анастасий по всякакъв начин опитвал да принуди верните към общение с еретиците. Този бяс обаче бил укротен от изпратеното от Бога отмъщение. В лето Христово 498-о българите, нахлули от крайните северни предели и в тази и следващата година направили навсякъде големи опустошения, разбили цвета на Анастасиевата войска и щели да превземат самия Цариград, ако императорът Анастасий не откупил от тях мира със цената на много злато и тези, които не могъл да победи с оръжие, победил със злато." По нататък пише: "Занапред този народ стана оръдие на божието правосъдие, с което беше наказвано неблагочестието на византийските владетели и безумието на отдалия се на безчинства народ... Вече споменахме, че българите още по времето на император Анастасий завзели българските земи и затова грешат всички, които мислят, че те са дошли за пръв път от север в 618 или 619 г.". Значи от края на V в. от н. е. Охрид е град, в който мнозинството население е българско. Такъв е и днес. През ХI в. византийски летописци наричат Охридския край "Палеа Вулгария", което ще рече "Стара България", това явно не се дължи на късното присъединяване към "Мизийска България" по време на княз Михаил-Борис, а на нейното ранно заселване с българи. Когато под ударите на Византия започва да се разпада християнизирана България, Охрид е последната столица на държавата и седалище на Българската патриаршия. Византийският летописец Йоан Скилица свидетелства: "Охрид бил главен град на цяла България ("пасис Вулгариас"), там се издигат дворците на царете на България и се съхраняват богатствата им...".
Паисий Хилендарски отделя на Охрид огромна роля в повествованието си. Той определя Охрид духовната столица на българското християнство и символ на българската древност. Паисий пише в своята история: "Батоя /Аспарух/, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град... В 678г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък.... Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години... Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания, на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение. И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години."
Прочетете още- Охрид - древната българска столица
Ранното християнство и Българската Илирийска църква
Няма коментари:
Публикуване на коментар