Някои изследователи идентифицират Тивериопол като Струмица, като обръщат внимание, че градския епископ Тимотей е сред участниците на събора в Сердика през 343 г. Според гръцкият автор А. Ангелопулос, мощите на 15-те мъченици действително са намерени в района на Струмица и по-точно, на един хълм, познат като хълма на Тиберий. Този топоним доскоро е съществувал за градището на Струмица и оттам е дошло наименованието тивериополски мъченици.
Св. Петнадесет тивериополски (Струмишки) мъченици
Тяхната мъченическа история и съдбата на мощите им са описани подробно от Охридския архиепископ Теофилакт през ХІІ в. Авторът започва с драмата на двама малоазийски християни от Никея, Тимотей и Комаcий. При гоненията срещу християните, подети от администрацията на император Юлиан Отстъпник (361–362), те емигрирали в Солун заедно с епископа Теодор, участник в Никейския събор през 325 г. Когато преследванията засегнали и Солун, тримата се преместили в Тивериопол (Струмица), където Тимотей станал епископ, а останалите – свещеници. Занимавали се с активна проповедническа и мисионерска дейност сред езичниците в региона. Намерили и много последователи като Петър, Йоан, Сергий и Никифор, ръкоположени за презвитери, Василий и Тома, станали дякони, Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ (последният бил много заможен, притежавал и военни способности), a Комасий и Евсевий станали монаси. Дейността и постиженията им хвърлили в смут император Юлиан. Затова той пратил в Тивериопол двама държавни чиновници от Солун, Валент и Филип, които трябвало да разследват и накажат светите мъже. Последвал процес, на който 15-те християни били осъдени и екзекутирани в Тивериопол. Според Теофилакт делото им спомогнало да се разпространи Христовото учение "малко преди мъченическата им смърт в Тивериопол и в околните страни нямало вече нито един езичник“. След екзекуцията им през 362 г. местните християни ги погребват в каменни саркофази, на които са изписани имената им. Били погребани в гробищата извън града. Сред местното население веднага се появяват техен култ. Върху гробниците е издигната раннохристиянска трикорабна базилика. От нея е запазена част от централната олтарна апсида, както и най-стария под със северния силобат, на който има фрагментирани мраморни бази, за които се смята, че са принадлежали на стар античен обект.
Св. Петнадесет тивериополски (Струмишки) мъченици
Тяхната мъченическа история и съдбата на мощите им са описани подробно от Охридския архиепископ Теофилакт през ХІІ в. Авторът започва с драмата на двама малоазийски християни от Никея, Тимотей и Комаcий. При гоненията срещу християните, подети от администрацията на император Юлиан Отстъпник (361–362), те емигрирали в Солун заедно с епископа Теодор, участник в Никейския събор през 325 г. Когато преследванията засегнали и Солун, тримата се преместили в Тивериопол (Струмица), където Тимотей станал епископ, а останалите – свещеници. Занимавали се с активна проповедническа и мисионерска дейност сред езичниците в региона. Намерили и много последователи като Петър, Йоан, Сергий и Никифор, ръкоположени за презвитери, Василий и Тома, станали дякони, Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ (последният бил много заможен, притежавал и военни способности), a Комасий и Евсевий станали монаси. Дейността и постиженията им хвърлили в смут император Юлиан. Затова той пратил в Тивериопол двама държавни чиновници от Солун, Валент и Филип, които трябвало да разследват и накажат светите мъже. Последвал процес, на който 15-те християни били осъдени и екзекутирани в Тивериопол. Според Теофилакт делото им спомогнало да се разпространи Христовото учение "малко преди мъченическата им смърт в Тивериопол и в околните страни нямало вече нито един езичник“. След екзекуцията им през 362 г. местните християни ги погребват в каменни саркофази, на които са изписани имената им. Били погребани в гробищата извън града. Сред местното население веднага се появяват техен култ. Върху гробниците е издигната раннохристиянска трикорабна базилика. От нея е запазена част от централната олтарна апсида, както и най-стария под със северния силобат, на който има фрагментирани мраморни бази, за които се смята, че са принадлежали на стар античен обект.
При нашествията на аварите античният Тивериопол е разрушен, а гробовете на мъчениците – забравени. По времето на св. княз Борис I- Михаил комитът Таридин, който управлява тези земи, предприема издирване на светите мощи. Те трябвало да бъдат положени в строящия се съборен храм на р. Брегалница. След своеобразни „археологически разкопки“ мощите са открити, но местните хора възроптават против преместването им. Таридин намира компромис – на Брегалница са отнесени мощите на Тимотей, Комасий и Евсевий, а другите остават в Струмица. При цар Симеон Велики в новия храм са пренесени мощите и на останалите мъченици. Както разказва Теофилакт Охридски, за тях е съчинена прослава на старобългарски език, а свещениците, които я изпълняват, са ученици на св. Климент Охридски. Когато храмът престава да съществува, може би във времето на османското завоевание, мощите отново остават скрити в земята. Единствено ръката на мъченика Петър се е пазела в Струмица, но по време на Балканските войни през 1913 г. и тя е отнесена в гр. Кукуш (дн. Килкис, Гърция). Паметта на тивериополските мъченици се отбелязва на 28 ноември/11 декември.
Ранното християнство и Българската Илирийска църкваИзточник: Георги Атанасов- "345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ-МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.)"
Няма коментари:
Публикуване на коментар