Някои изследователи идентифицират Тивериопол като Струмица, като обръщат внимание, че градския епископ Тимотей е сред участниците на събора в Сердика през 343 г. Според гръцкият автор А. Ангелопулос, мощите на 15-те мъченици действително са намерени в района на Струмица и по-точно, на един хълм, познат като хълма на Тиберий. Този топоним доскоро е съществувал за градището на Струмица и оттам е дошло наименованието тивериополски мъченици.
Св. Петнадесет тивериополски (Струмишки) мъченици
Тяхната мъченическа история и съдбата на мощите им са описани подробно от Охридския архиепископ Теофилакт през ХІІ в. Авторът започва с драмата на двама малоазийски християни от Никея, Тимотей и Комаcий. При гоненията срещу християните, подети от администрацията на император Юлиан Отстъпник (361–362), те емигрирали в Солун заедно с епископа Теодор, участник в Никейския събор през 325 г. Когато преследванията засегнали и Солун, тримата се преместили в Тивериопол (Струмица), където Тимотей станал епископ, а останалите – свещеници. Занимавали се с активна проповедническа и мисионерска дейност сред езичниците в региона. Намерили и много последователи като Петър, Йоан, Сергий и Никифор, ръкоположени за презвитери, Василий и Тома, станали дякони, Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ (последният бил много заможен, притежавал и военни способности), a Комасий и Евсевий станали монаси. Дейността и постиженията им хвърлили в смут император Юлиан. Затова той пратил в Тивериопол двама държавни чиновници от Солун, Валент и Филип, които трябвало да разследват и накажат светите мъже. Последвал процес, на който 15-те християни били осъдени и екзекутирани в Тивериопол. Според Теофилакт делото им спомогнало да се разпространи Христовото учение "малко преди мъченическата им смърт в Тивериопол и в околните страни нямало вече нито един езичник“. След екзекуцията им през 362 г. местните християни ги погребват в каменни саркофази, на които са изписани имената им. Били погребани в гробищата извън града. Сред местното население веднага се появяват техен култ. Върху гробниците е издигната раннохристиянска трикорабна базилика. От нея е запазена част от централната олтарна апсида, както и най-стария под със северния силобат, на който има фрагментирани мраморни бази, за които се смята, че са принадлежали на стар античен обект.
Св. Петнадесет тивериополски (Струмишки) мъченици
При нашествията на аварите античният Тивериопол е разрушен, а гробовете на мъчениците – забравени. По времето на св. княз Борис I- Михаил комитът Таридин, който управлява тези земи, предприема издирване на светите мощи. Те трябвало да бъдат положени в строящия се съборен храм на р. Брегалница. След своеобразни „археологически разкопки“ мощите са открити, но местните хора възроптават против преместването им. Таридин намира компромис – на Брегалница са отнесени мощите на Тимотей, Комасий и Евсевий, а другите остават в Струмица. При цар Симеон Велики в новия храм са пренесени мощите и на останалите мъченици. Както разказва Теофилакт Охридски, за тях е съчинена прослава на старобългарски език, а свещениците, които я изпълняват, са ученици на св. Климент Охридски. Когато храмът престава да съществува, може би във времето на османското завоевание, мощите отново остават скрити в земята. Единствено ръката на мъченика Петър се е пазела в Струмица, но по време на Балканските войни през 1913 г. и тя е отнесена в гр. Кукуш (дн. Килкис, Гърция). Паметта на тивериополските мъченици се отбелязва на 28 ноември/11 декември.
Ранното християнство и Българската Илирийска църкваИзточник: Георги Атанасов- "345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ-МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.)"
Няма коментари:
Публикуване на коментар