ЕСЕННА БАЛАДА

архимандрит Серафим

Есенно слънце запали гората.
Понесе се вятър и викна: "пожар!"
Закапаха, пламнали в пурпур листата
и с огън застлаха навредом земята,
и бързо покри се тя с жар.

Хали завиха, и бури се чуха:
„Спасете от есенен огън леса!
Листата са в пламък! Земята е суха!
О, кой ще помогне в тази страшна разруха?
Смилете се вий, небеса!“

Вредом бе тичане, шум и тревога.
Лесът беше взел сякаш веч да дими.
Тогава смили се сърцето на Бога,
прати от небето Той облаци много,
и есенен дъжд заръми.

Ниско надвесени бяха мъглите;
а в пурпур горящият лес потъмня.
На слънцето ярко се скриха лъчите.
Невиждана скръб зацари по горите,
и земният лик погрозня.

Минаха седмици. Огънят стихна.
Но голи стърчаха дървята сега.
В леса като в гробница всичко утихна.
Бог, гледащ от горе, се кротко усмихна:
светът бе спасен чрез тъга.

 18. X.1938 г.