ЕСЕННА БАЛАДА

архимандрит Серафим

Есенно слънце запали гората.
Понесе се вятър и викна: "пожар!"
Закапаха, пламнали в пурпур листата
и с огън застлаха навредом земята,
и бързо покри се тя с жар.

Хали завиха, и бури се чуха:
„Спасете от есенен огън леса!
Листата са в пламък! Земята е суха!
О, кой ще помогне в тази страшна разруха?
Смилете се вий, небеса!“

Вредом бе тичане, шум и тревога.
Лесът беше взел сякаш веч да дими.
Тогава смили се сърцето на Бога,
прати от небето Той облаци много,
и есенен дъжд заръми.

Ниско надвесени бяха мъглите;
а в пурпур горящият лес потъмня.
На слънцето ярко се скриха лъчите.
Невиждана скръб зацари по горите,
и земният лик погрозня.

Минаха седмици. Огънят стихна.
Но голи стърчаха дървята сега.
В леса като в гробница всичко утихна.
Бог, гледащ от горе, се кротко усмихна:
светът бе спасен чрез тъга.

 
18. X.1938 г.



   

Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки