СЕЙ

архимандрит Серафим

Не се скъпи да пръскаш, братко мой,
на Божията нива семената;
Когато сал пожертвуваш зърната,
ще ги получиш ти назад безброй.

Ще свехнат те без плод, ако в хамбари
заключени от алчността стоят
и пред Христа ще те изобличат,
кога те Той над тях надвесен свари.

И ще рекат; Защо ний тука мрем,
когато по посърналите ниви
разтворил е в надежди едва живи
уста безбройни гладен чернозем?“

Пред теб затуй лежи без плод земята,
защото, братко, никой не я сей.
Сал кратък труд над нея ти излей,
и тя ще ти възвърне плод стократен.

Бог дава ти, и ти за да дадеш!
Виж, колко са богатства под небето!
Но в суета не вплитай си сърцето,
създадено за по-висок стремеж.

Сей щедро ти на Божията нива!
О, потруди се, докато е ден
и не роптай, а работи смирен,
дорде в гърди ти се дихание влива.

Раздавай туй, що Бог е дал на теб,
на бедните, че техните сърца са
за твоите богатства чудна каса
и нива, раждаща небесен хлеб.

В небето трупай ти имот безброен
чрез щедростта към сиромаха-брат!
О, не забравяй ти секрета свят:
сал туй, което си раздал, е твое!
    
30. III. 1939 г.