ТИ

архимандрит Серафим

Ти вплел си се в примка тъй проклета —
във примката на твойто малко „аз“.
И целият обвързан си с въжета
уж слаби, но с такава страшна власт!

Затворник доброволен си в тъмница,
и твойто "аз" е твоят мил затвор.
Ти си като в кафез родена птица,
която не копнее за простор.

За друго сляп, безкрай се ти любуваш
на всичко туй, що върши твойто „аз“.
Тъй умен сам на себе си се струваш
и тъй си влюбен в своя собствен глас!

Да... теб харесва твойта жалка участ.
Сърцето ти за друго не тупти.
Но постарай се туй сал да изучиш:
свой господар или свой роб си ти.

4. II. 1939 г.