ЖИВОТЪТ

архимандрит Серафим 

Посветено на починалия в Бога на 4. X. 1940 г. Ст. Загорски Митрополит Павел

Видях живота земен — той бе... смърт.
Макар че в него имаше дихание,
то бе като отлитащо ухание,
и кат жито, що чака жътвен сърп.

И питах се; „Защо тоз цвят цъфти?“
Но вятърът полъхна и отнесе
листата му със погребална песен
И чух: „Така ще да умреш и ти“.

И мисъл тежка спусна се над мен.
И казах си: „Защо сме сътворени,
щом всички сме, за да умрем, родени?
И де е смисълът на всеки ден?“

Глава въззех към синий небосвод: —
Там вечността започваше безкрайна...
И моето сърце чу реч потайна:
„О, не скърби! В смъртта е скрит живот!“

6. VII. 1940 г.