Д-р Ганчо Ценов пише: "Троянските народи са имали друг език, не са били гърци. По време на Троянската война е станало, прочее, сблъскване между две разни раси, между елини и мизи или българи. Ако и областта Лариса, която се намира на юг от р. Пенеос, е отбелязана като населена с пелазги и елински неприятели по време на Троянската война, тогава не остава никакво съмнение, че не само Македония, но и цяла Тесалия по онова време не е била елинска и жителите на тези местности са спадали към тракийската раса и са били мизи. Македонците се нарекоха българи, подобно на другите тракийски племена, защото са стари мизи. Тия мизи, както в Тракия, тъй и в Илирия, се нарекоха след края на 4 в. българи. Накратко казано, не е имало унищожаване или пък изчезване на старите македонци. Тъй че, както днешните гърци са потомци на старите гърци и днешните албанци на старите албанци, тъй и днешните македонци са потомци на старите македонци. С това се решава не само проблемата за народността на македонците, но и проблемата за народността на българите изобщо. За неелини, или мизи, които се казват сега българи, се създаде архиепископията Първа Юстиниана. Със своята архиепископия Юстиниан отдели духовно илирийските мизи, или българи, от гърците."
Той е роден в малоазийската провинция Кападокия и получил добро образование по богословие и философия. Още като млад посетил Йерусалим и Рим, и успоредно с това се отдал на мисионерска дейност. Съсредоточил усилията си в Тесалия, където бил избран за епископ на централния град Лариса. Според запазеното житие св. Ахил бил придружаван от Икумений и Ригиний, които били ръкоположени за епископи на Трика, днешна Трикала. Св. Ахил е сред участниците в Първия вселенски събор в Никея през 325 г. По време на съборните заседания св. Ахил се представя като изключително ерудиран и начетен духовник, водещ критик срещу арианската ерес. Като епископ на Лариса провежда разгърната мисионерска дейност и строи храмове. През 331 г. свиква поместен събор в Лариса, в който участват 24 тесалийски епископи. Прочува се още като лечител и чудотворец. Умира блажено в Лариса през 331 г., като светите му мощи са положени в катедралния храм, издигнат на градския акропол и запазен до ХVІ в. Подобно на мощите на св. Димитър в Солун, и мощите на св. Ахил в Лариса са мироточиви. Цар Самуил пренася мощите на св. Ахил в резиденцията си на остров „Свети Ахил“ в малкото Преспанско езеро, днес на гръцка територия. Те били положени в каменен саркофаг в северната ниша на диаконикона (т.е. северно от олтара и епископския-патриаршески синтрон) в катедралния храм, издигнат в чест на светеца. Саркофагът с мощите е покрит с каменен капак, върху който има великолепен релеф, представящ Честния кръст, фланкиран с камила и райска птица. Според житиеписеца и тук мощите на светеца творят много чудеса. Част от тях били оставени от цар Самуил и в катедралния храм на Лариса и съхранявани до ХVІ в. в малка урна. За това свидетелства похвалното слово на светеца, съставено през ХІV в. от митрополита на Лариса Антоний. Култът към св. Ахил набира голяма популярност в Македония. Ликът му е запечатан в църквата „Св. Архангели“ в Костур, в католикона на Метеора, в „Св. Георги“ във Василико, „Св Георги“ в Сервия и много други храмове в Епир, Тесалия и Македония. Неговото име носи издигнатият през ХІІІ в. в областта Ариле голям манастир, като паметта му се чества на 15/28 май.
Няма коментари:
Публикуване на коментар