Градът е епископска катедра от ІV до VІІ в., влиза в границите на Първото българско царство в началото на ІХ в. В края на 4 век след Христа в Западните Родопи започва християнизиране на родопските беси - едно от най-войнствените и непокорни тракийски племена. Мисионерската дейност в района осъществява Никита, епископ на Ремесиана - античен град в близост до Бяла паланка, Сърбия. Бесите приемат християнството и стават ревностни защитници на религията. По родопските земи се начева усилено строителство на християнски храмове и манастири. От това време са датирани базиликите в Ракитово, Костандово и на крепостта Цепина край Дорково.
Св. Никита, епископ Ремесиански
За тази забележителна фигура на християнската църква, Ремесианския епископ Никита, съдим от съчиненията на неговия съратник св. Павлин, епископ на Нола. Най-релефно образът му е очертан в поемата за кръщението на бесите и в писмото му до Север. Предполага се, че бесите обитавали западните склонове на Родопите. Усилията на църквата за покръстването им до края на ІV в. не давали резултат въпреки свидетелството на Тертулиан, че още през ІІ в. християнството „... вече е проникнало между племената гети, даки, сармати и скити.“ Тази мисия обаче била осъществена с изключителен успех в края на ІV в. от епископа на град Ремесиана, разположен вероятно при гр. Бяла Паланка в Сърбия. Според Йероним Никита направил така „щото звероподобните беси, които някога са принасяли в жертва хора, са заменили скърцането на зъбите и гнева си със сладката песен на Христа“ (Epist. 60 ad Heliodorum in Vallarsi).
Биографът му Павлин твърди, че Никита е роден около 353 г. и получава солидно образование в Рим. Мисионерската му дейност започва през 366 г. в Солун, Филипи, Епирския бряг и Ремисиана (между Пирот и Ниш), когато е едва на 28 години. Оценили качествата му на ерудит и богослов, прелатите от Рим го изпращат на мисия сред бесите, обитавали съседната провинция Родопи. В посланието си до Север св. Павлин наистина пише:
„Препоръчвам ти уважаемия и многоучения епископ Никита, който е дошъл от Дакия, и по справедливост съставлява предмет на удивление за римляните.“ Това недвусмислено свидетелства, че Ремесиана, родният град на Никита, се намира в провинция Вътрешна Дакия, т.е. в региона западно от София, а не примерно в Дакия на север от Дунав. Освен успешна мисионерска дейност сред бесите Никита се отдава и на литературни, и богословски занимания, които са събрани в шест книги „За оглашените във вярата“ (Competentibus ad baptismum instructions libellos sex): първата е предназначена за готвещите се да приемат вярата, втората е против езическите заблуждения, третата – за вярата във Височайшето Същество, четвъртата – против родословието, петата – за символа на вярата и шестата – за жертвата на пасхалния агнец. Негово дело са и други съчиненията и песнопения. Затова Касиодор високо оценява творчеството на св. Никита, като набляга на благочестивия им тон. Венец на дейността му, разбира се, е покръстването на тракийското племе беси, така поетично разказано от биографа му Павлин от Нола: „Бесите... племе с корава душа, обитаващо корава земя, ненадвити никога във война, по-студени от снега на своите планини. Но сега е станало просто чудо: сега те радостно са привели глава пред обаятелната кротост на Исусовата благовест; сега бесът, богат с цената на труда, повече ликува, защото по-рано търсеше злато в земята с ръце, а сега събира с мисълта си небесно злато; дето по-рано владееха зверски нрави, сега там виреят ангелски обреди: в пещерите, в които по-рано живееше разбойник, сега се крие праведник“.
Ярко свидетелство за трайния успех на Никита е фактът, че в началото на VІ в. тъкмо романизираните и гърцизирани беси са най-яростни противници на насила разпространяваното от император Анастасий І учение, наречено евтихианство. По свидетелство на средновековни хронисти при тези събития бесите са най-ревностните на Балканите поддръжници на православието, готови да го защитават дори с оръжие в ръка. Като утвърден авторитет в църквата, по поръчка на поместния събор в Капуа през 392 г. св. Никита посещава съседния на Ремесиана епископски град Найсус (Ниш). Тук увещава местния епископ Боноза да остави лъжливото си учение за Св. Богородица. Св. Павлин свидетелства и за периодични посещения на св. Никита в Рим. При едно от тях през 397 г. те се срещнали в гр. Нола. Кончината на св. Никита се определя с голяма вероятност на 24 юни/7 юли 431 г., когато навършил 87 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар