Градът е епископски център от ІV до VІ в. Влиза в границите на средновековна България в началото на VІІІ в., но възстановяването му започва към края на ІХ – началото на Х в. Вероятно Ниш получава епископска катедра в края на Х в. при управлението на българския цар Самуил, която запазва под византийско владичество през ХІ–ХІІ в. В началото на ХІІІ в. Ниш влиза трайно в границите на Второто българско царство, а епископът му е подчинен на Търновския патриарх. До падането на Търновското и Видинското царство Ниш е български град и като такъв се запазва до Берлинския конгрес през 1879 г., когато е предаден на Сърбия.
Неизвестен по име мъченик
В агиографските източници и църковните календари не са отбелязани мъченици в този втори по значение град в провинция Вътрешна Дакия. Според св. Виктриций Руански Ниш, обаче е един от градовете, където реликвите на мъчениците извършват чудеса. Известният византийски хронист и дипломат Приск Панийский свидетелства, че през 448 г. се помолил за спасение и лек срещу болести пред реликвите на мъченик в полуразрушен храм в Найсус. От своя страна, средновековният византийски хронист Йоан Кинам твърди, че в Ниш има мощи на св. Прокопий. Не е ясно обаче дали става дума за известния военен светец св. Прокопий от Палестина, или за някой друг св. Прокопий.
Предположенията за пролята мъченическа кръв в Найсус се потвърди в голяма степен от археологическо откритие от средата на ХХ в. Мартириумът в късноантичния некропол в Ягодин мала. В източния некропол на античния Найсус през последните години са проучени над 250 гроба и гробници от ІV–VІ в., концентрирани до голяма раннохристиянска базилика. Под нея, пред притвора бе проучена голяма засводена тухлена гробница с правоъгълна форма и размери 6,20х7,15 м, висока 4,12 м. На западната стена е оформена плитка абсида. Пред нея е разкрит масивен правоъгълен постамент, върху който вероятно е бил поставен саркофаг с мощите на мъченик. От двете стари са оформени 4 аркосолийни ниши, разделени с мощен конструктивен пиластър. Стените и отвън са подсилени със симетрично разположени пиластри. В западната стена е оформен вход със стълбище към клира и към вътрешността на мартириума, а по-късно и – към базиликата до мартириума. Около мартириума се развива некропол ad sanctos, от който са проучени 45 гроба, датирани между ІV–VІ в. Построяването на мартириума според монетите на Константин Велики (306–327) и Констанций (337–361) най-вероятно трябва да се отнесе към втората четвърт на ІV в. Изглежда в началото на ІV в. местен мъченик е погребан в античния некропол на града. След това над саркофага е издигнат неголям мартириум, около който се развива обичайния некропол ad sanctos. Подобно на Нове, Халмирис, Никулицел към края на V в. над мартириума е издигната внушителна трикорабна базилика с размери 21,60х15,50 м.
Ранното християнство и Българската Илирийска църква
Няма коментари:
Публикуване на коментар