Из „Преживяното"- част първа
Тодор Влайков
... Ето го най-после и Бъдния вечер. В собата кака е раздигнала и разтребила всичко, както бе за службата. Мама пак се е разтегнала из къщи. Мен ме не сдържа на едно място: сега съм при кака, помагам й да постила шарените черги, па току ще изскоча в къщи да видя какво прави мама. Тя вече е приготвила много нещо и от захлупените менчета, тенджури и гърнета около огнището се носи миризма на хубави гозби...
Тато се прибира тая вечер по-рано. Той е важен, както винаги, но в същото време и благоразположен. Изправя се, според своя навик, с гръб към пещта. Тя е много топла. Че сега мама, както никога, повторно я е запалила. И видях, турна вътре един голям кютюк -бъдник било това. Ще гори той цялата нощ. Кака внася голямата паралия и слага я не до пещта, както други път, а под куностаса, дето свети добре измито кандило. Мама запринася от къщи, каквото е приготвила и каквото трябва, и заедно с кака започват да нареждат бъдни-вечерската трапеза. Аз, сбит до байко в топлото кюше, нетърпеливо хвърлям поглед към широката паралия, която все повече се пълни и кити с различни работи.
Когато всичко е напринесено и наредено, тато бавно пристъпя, скръства крака и разполага се начело на паралията. Скоквам бързо и аз и отивам, та сядам до коляното му. От другата му страна пък тихо се намества байко. Като дотъкмява още едно-друго, и мама присяда отсреща, а до нея и кака.
В средата на паралията е сложена бяла, хубаво загладена турта. Върху нея е поставена разлата паничка с мед. До туртата в малък съд, напълнен с пепел от огнището, гори забодена восчена свещ, а до него из кандилницата се издигат струи дим от измирски тамян. Наоколо са наредени гозбите: в един тас е джуркания боб, нарязан на квадратчета и полян отгоре с петмез, в сахан са свитите от пресол пилци с ориз - така казваме на сърмите, - в голяма паница е сипан ошав, а в друг разлат съд са сложени орехи, лешници, ябълчета и смокинки.
- Сега да се отчете молитвата! - нарежда тато. Байко се изправя. Ставам и аз и казвам „Святий Боже". Всички се кръстим. След това байко изчита „Ядят убози". Мама взема димящата кандилница и прикадява три пъти паралията. Кади после и по всички кюшета на собата. И като се връща, туря кандилницата на скемлето под Куностаса и сяда на своето място.
Сега тя разчупва туртата и слага пред всекиго по един къс.
-За много години!-дума тато и натопва залък от туртата в мед.
-Амин, дай Боже!-викаме всички и също започваме да топим.
Много ни се вслажда топлата ченичена турта с медец! Ала таман се разяждам, неизтопили още половината от меда, мама вдига паницата.
- Тоя да остане, та да се намира през годината за лек, - И поставя в средата на паралията пак джуркания боб. Сладък е и той. И ям го с особена охота. Че тая гозба мама готви само на Бъдни вечер, та цяла година копнея за такъв джуркан боб... Като се наяждаме, мама взема и раздава всекиму от нас по един орех. - Чукни си сега твоя, да видим какъв ти е късмета. - Чуквам го. Ядките му са здрави и хубави. -Ще бъдеш здрав цяла година! - дума весело и подава ми след това една шепа ябълчета, лешници и смокинки.
Тато се кръсти и става. Ставаме всички. Кака не раздига паралията, а само я помества в кюшето, под куностаса - трябвало да седи тъй до заран, че нощеска, като се роди малкият Иисус, да има Божата Майка с какво да се покани...
Аудио разказ от Грета Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар