Тяхната вяра и набожност- Тодор Влайков

Из „Преживяното“-част първа

Тодор Влайков
Имало е един особен момент в моя детски живот, който аз не съм бил в състояние да видя и проумея и при който… Но нека го разкажа тук тоя характерен случай, според както съм слушал за него от мама…
Намерила ме била веднъж някаква болест, която ме хвърля в силен огън. Привечер болестта се влошава, огънят се усилва. Аз съм се унесъл в безсъзнание…
Мама и татко се уплашват. Напарени са те: няколко деца вече на моята възраст са изгубили; не щат ли сега да изгубят и мене? Какво да правят?… Само един Бог може да помогне тука. Неговата помощ и Неговата милост трябва да изпросят…
Мама ме взима полекичка в прегръдката си, като поддържа с грижлива внимателност отпадналата ми и рукнала в огън глава, коленичи пред куностаса, дето запаленото кандило озарява образа на света Богородица, и вдига умоляващ, пропит с топла вяра поглед към Божата Майка, прегърнала и тя своя Младенец. Тато изважда из долапа старото светче и се изправя пред куностаса край мама благочинно, със запалена вощеница в ръка и почва да срича полугласно и бавно някаква молитва за болник.

По неговото лице се чете страх, тревога, голяма загриженост. Ала очите му, проникновено взрени в словата на светчето, са изпълнени с дълбока вяра.Срича тато, изправен с благоговение пред куностаса, светата молитва; мама, коленичила, шепнешком повтаря изречените от него думи или пък с насочен към куната поглед тихичко мълви своя някаква молитвичка и от очите и от време на време се отронва по някоя едра сълза… И дълго, дълго се възнася към Божията Майка тази от все сърце правена, тая пропита с гореща вяра молитва…
Ала ето по едно време аз сбръчквам челце, кихвам и – бавно отварям очи.
– Сполай ти, света Богородичке! – и мама с благодарност се прекръства.
– Слаба Богу, завръща са! – казва тато с облекчено сърце, като се навежда над мене и ме поглажда по челото. – Поспаднал му е огънят.
– Ето, тук отстрани и капчици пот… Завръща ми са, миличкото! Сполай ти, света Богородичке! – и мама пак се кръсти.
Тато се изправя отново пред куностаса. И почва сега пък да срича друга молитва. В очите му свети и радост, и чувство на голяма благодарност, и още по-силна вяра…
Аз съм заспал спокойно. И на другия ден съм бил почти оздравял…
При тоя разказ на мама, чрез който тя искаше да подчертае силата на топлата молитва, мен правеше впечатление както самата същност на случката -чудото с моето оздравяване, – така и дълбоката вяра, от която при онзи случай са били проникнати и тато, и мама…
Вечер мама си ляга много късно, след като аз заспал, а сутрин става много рано, та обикновено не я виждах кога се кръсти. Ала случвало ми се е някога -изкарал първия си сън – да се събудя от един слаб шум на тихо движение и от някакво вълнообразно шепнене, което ту се издига по-високо, ту се снишава. Отварям очи и се взирам. Пред куностаса слабо се очертава тъмна сянка. Тя се клати и навежда. Мама е. Чак сега ще си легне, та се кръсти пред куната. При всеки кръст ще преклони малко глава, а след третия ще направи дълбок поклон до земята. Изправи се – и пак кръстове, и пак поклон… В замрялата нощна тишина аз долавям и някои по-височко изказвани думи от шепота на нейната молитва… „Преблагий Господи“.. „Сладчайши Иисусе“… „Закрилнице наша пречиста Богородице“… „Мене грешната и недостойната“… Дълго още се кръсти и кланя тя. И вече затворил очи, нейният откъслечен шепот продължава да гали моя слух… Често пъти аз отново заспивам, без да дочакам края на молитвата й и без да усетя кога е дошла да си легне край мене…
Клепне ли според празник клепалото, мама веднага ще напусне работата си и бърза да запали кандилото. И когато малкото му пламъче радостно затрепка пред куната, тя смирено ще се изправи и сърдечно почва да се кръсти. Някой път, ако се случи да съм около нея, ще притегли и мен да се изправя и ще ме накара да се прекръстя, и да се помоля и аз…
На самия празник, натъкмила още от вечерта всичко, що е нужно за през деня, тя отрано се е стегнала и щом тато излезе да иде в черкова, и тя, взела няколко вощеници в ръка, чинно и с тихи стъпки ще се отправи след него.
От черкова тя се връща малко по-късно, че нейният вървеж е по-бавен. Влезе ли в собата, меко и сърдечно ще ни каже: „За много годин! Света Неделя да ни е на помощ!“ Па и тя като тато се изправя най-напред пред куностаса да се прекръсти. Ще извади след това из пазвата си свита бяла кърпа и внимателно ще я разгъне. „Носа ви благословия от черкова“ – ще рече и ще подаде по една нафорка каки и мен. Аз поемам нафорката и поглеждам мама в лицето. Сега то не е, каквото е всеки ден. Просветлено и като че одухотворено, по него грее една душевна красота, едно спокойствие и вътрешно задоволство. И повече от всеки друг път то ме облъхва със своята благост и топлота…
Като иде в килера да си промени горните дрехи, които пази само за черкова и за гости, и като тури сахана с приготвената за обеда гозба да се топли на мангала, мама ще положи възглавницата, що е изправена край прозореца, под куностаса, и ще се отпусне да поседне. Аз бързам да се привия до скута й. Тя ще ме помилва по главата…
Ще ми заразправя след това за някои хубави Божи неща: за крилатите ангелчета, що пазят децата от лоши работи, за света Богородица, дето е изписана таме на нашата куна, за малкия Иисус Христос и как Той, като порасъл, учил хората на добро, и колко обичал малките деца…

 

Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки