Службата- Тодор Влайков

из ,,Преживяното", част пъърва

Тодор Влайков
Зазими ли се, всички у дома с нетърпение очакваме най-големия празник за нашата къща -Свети Алипия. Благодарни на тоя светец, дето е престоял пред Дяда Господа да им се запази мъжката челяд, тато и мама много зачитаха неговия празник и най-грижливо изпълняваха дадения навремето обет - ежегодно на деня му да служат служба.
Службата - това бе за нас най-важното събитие през годината. Мама полагаше извънредни грижи и усилия да я отреди колкото се може по-хубаво. Много отрано започва тя да се готви за тоя ден. Всичко, щото е нужно за службата - а нужно ще е много нещо, - тя навреме ще вземе мерки да го натъкми и зачува... Посяваме есен едно мало ниве само с ченица - другите нивя сеем с ръж и карашък‘. След вършитба мама ще вземе да пречисти, измие и изсуши чувал ченица и като го прати после на воденичаря, ще му поръча хубаво да го смеле. Това брашно се пази за службата. Ще садим кукуруз след Великден. На същата нива мама ще посади и фасул. Задържала е тя за семе от няколко вида: и от плоския, и от длъгнестия, и от шаренкия. Ала има и два вида особен фасул, какъвто рядко се намира: единият много едър, биволчета му казват, другият ситничък и топчест като грах. Мама ще посади и от този фасул по две-три бразди. И узрее ли, него ще задържи само за свети Алипия. Ще посади и една леха нахут, от който никога не ще готви - пази го пак само за службата. Изпадне ли й някога по-едър ориз, ще купи повечко, ще го турне в едно торбенце и ще го скъта и него настрана. А приближи ли самият ден, тя ще накупи от пазара и маслинки по-хубави, и чист зехтин, и чер пипер, и различни още неща, каквито други път не купува. Ще заръча и на някой дървар да донесе една торба зимни гъби, които растат по големите дървета и са дебели и тлъсти като месо. Тато пък ще купи два големи шарана, солени, разбира се, и ще приготви билник ракия и бурилка вино.
Една неделя преди празника всяка друга работа у нас се изоставя. Станът, чекръкът и чекръчето ще бъдат изнесени от собата и ще се разтреби и изчисти навсякъде. Кака ще излепи цялата къща - стените с бяла глина, по первазите ще изтегли червени и жълти пръчки с кенета около праговете, а по земята ще измаже с хума. Мама в това време ще изнесе да изтърси и пречисти новите черги и възглавници и новите месали и пешкири. Свалени са от полиците и ще се измият и изтъркат всички паници, сахани, саханчета и тасове.
На света Катерина, два дни преди празника, целия ден ще се меси и пече хляб. Повикани са и няколко помощчийки от махалата. Ще бъдат замесени две теста от чисто ченичено брашно и четири-пет нощви от карашъчено - изпичат се не по-малко от 60-70 хляба.
В деня преди свети Алипия пък отрано още се започва готвенето. Освен шътачките от махалата дошли са да помагат сега за тая важна работа и лелите ми - леля Рада, сестрата на тато, и мамината сестра, леля Стояна. На леля Рада, като по-стара, мама ще възложи грижата да бъде един вид главна разпоредителка. В огнището гори буен огън. На веригите са закачени големи менци, а наоколо са наслагани тигани, тепсии и разни други съдове. Мама е напринесла и принася всичко, щото трябва. Едни от шътачките чистят ориз, други кълцат пресол, други режат лук... Кипи усилена работа. А през туй време кака постила и нарежда в собата и в одаята.
След пладне аз няма да ида на училище. Една важна работа ми предстои - мама ще ме изпрати по всички роднини да ги поканя да дойдат за службата. Тая работа ми е и много приятна. Че вред, дето ида, все ще ми се зарадват и ще ми дадат по нещичко.
Привечер, прибера ли се дома, намирам цялата къща преобразена. В къщи ме посреща миризма на хубави гозби. Около огнището са наредени големи менци, захлупени отгоре, тигани с нещо пържено, тепсия с рибник. Леля Рада и леля Стояна самодоволно са седнали в буджака, отпочиват си и си приказват нещо, а мама и другите помагачки все още принасят и отнасят едно-друго. В собата пък, дето са напостлани най-хубавите черги, проснати са дълги трапези, върху които са наслагани хлябове и са натуряни дървени лъжици, а от двете им страни са наредени шарени възглавници. Приготвено е за гости...
Тато довежда дяда попа, махленския ни свещеник хаджи поп Гьорги. Той ще отчете на гозбите в къщи и на принесения хляб, па ще си отреже порязаник от хляба и ще си отсипе в съд от рибника.
Тръгва след това една от помощчийките из махалата от вратник на вратник да кани комшиите да дойдат за вечеря на службата ни. И свечери ли се, започват махленците да се точат един по един - и мъже, и жени. Мама ги причаква на отвода и кани ги да влязат в собата. Там ги посреща пък тато. Малко по-малко собата се изпълва с гости. Байко преслужва всичките с ракия. „За много годин! Свети Алипия да е на помощ!” Амин. Наздраве!” Хлябът е начупен и нареден по трапезите. Шътачките принасят паничета и тасове с чорба. Започва се яденето. Мъжете си приказват за мъжки работи, жените, които са насядали на друга страна, за женски. Принасят и друга ястия. Байко преслужва пък с вино веднъж и още веднъж.
„Па се канете!” - обръща се към гостите мама, която е все на крак и наглежда има ли навсякъде по софрата гозба. - Защо не посягаш, бае Васьо? И ти, невясто Цановице, недей са сгръща. Земете си от гъбите. Че тие са зарад мръвки намясто„Зех си, зех. Много са сладки. Ние ги не познаваме тие габи, а то, виж, истина са като месо...” Сгръщат се и други. Някои започват да се кръстят. А някои от по-старите, като се прекръстват, стават. След тях бързо настават всички. Тато и мама любезно изпращат гостите. Мама ги изпровожда чак до вънка...
Шътачките бързо се залавят да разтребят и вдигнат трапезите. Кака измита и пречиства хубаво цялата соба и трапезите отново се слагат. Почват сега да ги нареждат още по-хубаво, че ще дойдат други гости, по-свои, дето са и по-скъпи.
И ето захващат малко по малко да пристигат роднините. Най-напред дохождат кръстничини и някои от кумците, че те седат по-близо. Мамините брате живеят далеч, чак в долната махала, та ще позакъснеят. Но ей ги най-после и тях, уйчовете с наните. Тато ги посреща с особено внимание. Всички се нареждат около трапезата. Собата се изпълва сега с роднински гости. Някои са довели и от децата си. Те се отделят при мен в кьошето. Нам ще сложи мама отделна малка трапеза.
Започва се втората, роднинска вечеря. Тя е по-особена, тя е сякаш по-тежка. По трапезите е наслаган чисто ченичен хляб. И ястията, що ги принасят шътачките, са сега по-други. Байко е преслужил с ракия два пъти. А и вино се налива по-изобилно. Водят се сърдечни, занимателни разговори. Хубаво разположение цари в цялата соба... Весела е и нашата детска трапеза. Самата мама често ни обикаля, принася ни от всички гозби и не може да се нарадва на малките гостенчета...
Дълго трае това тържествено угощение. Когато гостите станат и всички излезем да ги изпратим, вън е вече доста късно. Нощта е тъмна като в рог. Уйчовете запалват фенерчетата си. Те заблещукват надоле из пътя, сякаш големи някакви светулки святкат...
Връщаме се. Аз радостно водя за ръка едно от децата на уйчовете, което мама измолила да остане у нас, та да ми бъде дружинка. В къщи отново е нарушкан буен огън. Напринесени са около огнището пак менци, менчета, тигани. Някои от ахчийките вече са захванали да кълцат пресол и да режат лук. Започва се ново, още по-голямо готвене. Че нали утре, на самия ден, ще бъде истинската служба.
Влизаме в собата. Там шътачките вече са раздигали трапезите, разтребили са и са изчистили всичко и собата, цяла напостлана, се е ширнала като никога. Макар при гостите и да бе ми се додрямало, сега съм се разсънил. И започваме с другарчето гостенче да си играем - търкаляме се по шарената черга и се заливаме от смях. Но идва кака и скарва ни се: не бивало да играем и да се търкаляме по новите черги, че ще ги измачкаме. И като ни приготвува легло край пещта, накарва ни да си легнем и ни завива. Ние и под чергата продължаваме да се закачаме, да се бутаме и кискаме. Ала малко по малко умората надвива, умиряваме се и говорът на жените, който се донася от къщи, става все по-далечен и по-далечен...
Сутринта рано някой ни буди. В собата няма хора. А от къщи пак се донася говорът на жените и дрънкането на съдове. Излизаме. Около огнището са мама, леля Рада и другите жени. Над разпаления огън голям медник клока, в тиганята нещо се пържи, наоколо са наредени пълни с гозби менци и менчета, които изпущат миризлива пара. Леля Стояна пък, седнала малко настрана, шари със смокинки и леблеби-шекерчета приготвената ченица.
Стягаме се. Ще идем в черкова. Аз ще нося ченицата... Свети Алипия е малък празник, та в черкова няма много хора и тя рано пуща. Мама раздава от ченицата на всички, които са там, и на тия, що среща из пътя. А каквото остане, връща го за домашните и за роднините.
В къщи всичко е подредено. Готвенето е свършено. В собата шарените черги и писаните възглавници ти вземат очите, а под куностаса, дето свети запаленото кандило, дървеното четвъртито скемле е престлано с пъстра стилка. Върху него е турена хубава зелена паница, на която е прилепена голяма восчена свещ. Край паницата е сложена миризлива босилкова китка, по-настрана - пръстената столовата кандилница, пълна с разпалени въглени, и до нея хартишка с едри зърна измирски тамян.
Ето го след малко и дядо поп. Всички му целуват ръка и се нареждаме пред куностаса, дето той ще свети вода. Байко му помага при служенето и чете Апостола. Тато с нисък глас честичко припява „Господи помилуй”. Накрай дядо поп ще поръси всинца ни, ще преръси след това цялата соба, ще иде да преръси в къщи и в одаята и като се свърши водосветът, ще излезе да отчете пак на новоприготвените гозби и на хляба.
Додето той отчита, в собата са сложени вече и наредени трапезите. Тато поканва дяда попа да заповяда на софрата. Сяда той, разбира се, начело. Сядат и лелите. Пристигат и други гости. Преслужват с ракия. Дядо поп благославя трапезата. Всички се кръстят. И службата, същинската служба, се начева...    
Първата трапеза е свършена. Гостите заедно с дяда попа се разотиват. Нарежда се втора трапеза. Бърже и тя се напълва с гости. Пристигат по-късно и ония от роднините, които вчера не са могли да дойдат. Слага се за тях нова трапеза. А и други гости все продължават да прииждат, та трапезите в собата се не раздигат. Мама сърдечно кани всички да седнат на сложените трапези. Там в изобилие е начупен хляб, в паници е насипана чорба, а в саханчета - всякакви гозби. Байко, както и снощи, почерпва най-напред всички с ракия, а после преслужва и с вино. Щом един гостенин се наяде, прекръства се, става и си отива. Изпращат го мама или байко. На неговото място идва друг, сяда и започва и той по същия ред да се гощава. И трапезите не остават без гости.,.
По едно време пристигат и някои от първенците селски, дето са в мезлича. Тато ги посреща с почит. Тях поканва в одаята. Там им се слага особена софра. Принасят им се по-хубави ястиета. Мама им прави голям икрам. Придружава ги само тато, който е много доволен и се чувствува твърде разположен. И когато станат и тръгнат да си идат, той ги изпраща чак до вратника.
Към пладне ще дойдат и други, също тъй скъпи гости, учителите - учител Александър, дето учи големите момчета, дето е учител и байку, а заедно с него и моят учител, учител Никола -че байко по нареждането на мама още вчера е поканил и тях да почетат службата ни. Посрещат ги с голямо уважение и канят ги и тях в одаята. Там им се слага нова паралия. И принасят им също от най-хубавите ястия. Мама проявява към тях много голямо внимание. Разговаря ги тато. А байко, малко стеснен, почтително им прислужва. Мама кара и мен да ида да ги поздравя. Ала смея ли! Как ще погледна моя учител! И бягам да се скрия в къщи, дето из едно малко дупче на прозорчето, що гледа към одаята, надзъртам с едно око. Обзет съм от някакво особено чувство, смесица на радост, възбуда и срам...
Трапезите не се раздигат и след пладне, че все-още продължават да се нижат посетители, които също тъй биват нагостявани и почерпвани. Идват сега повечето бедни хорица от всички краища на селото и много сироти жени. На такива жени мама, като ги изпраща, ще им сипе по едно паниче гозба, ще сложи над него и къс хляб, та да занесат и на децата си.
Чак привечер малко по малко се прекъсва вече идването на гости. Мама с особена чест ще изпрати лелите; ще изпрати и шътачките, на които все ще завие в месала по сахан гозба и по един хляб. И когато изпрати и последната шътачка, ще затвори след нея вратника, па с бавни крачки ще се върне и ще влезе в собата. Тя изглежда много изморена - извървяла е сякаш дълъг, дълъг път. Ала по лицето и в погледа ѝ се чете душевно задоволство. И като се изправя пред куната, дето за отдание на празника пак е запалено кандилото, ще се прекръсти благоговейно и с умиление ще каже: „Сполай ти, милостиви Боже, че ни помогна да отредим и тоя път обречената на свети Алипия служба!...”