Вярата издига от земята, освобождава от оковите, извлича от средата на мъченията, възнася на небето, въвежда в духовния покой. Влезлите в този покой почиват в прохлада и наслаждение на разкошно постланите легла на боговидението.
Приемете тези редове, произнасяни от сърдечно участие, което от първата среща с вас е възбудено в мен от вашата душа, носеща в дълбината си някакъв особен залог, тайнствен, богоприятен залог - залогът на богоугаждането. Приемете тези редове от страната на страданието, в която съм се поселил от много отдавна: на Бога не е било угодно да вървя по общия, обикновен път! Той ме постави на отделен път, в съвсем особена страна - и рядко срещам пътешественик, вървящ по този път, посетил тази страна, с когото бих могъл да си кажа някоя дума на езика, на който говорят в тази страна и който ми е станал малко познат - той звучи утешително за слуха на душата ми. В неговите звуци долавям нещо близко.
Какво впрочем се извършва в тази чудна страна? Там се води непримирима война, там текат непрестанни битки, кървава сеч между израилтяните и другоплеменните народи. В числото на другоземците срещу израилтяните въстават и исполините, Енановите синове - скърби, довеждащи ни до страх, до разслабване и отчаяние. Наблюдателят на Израил - разумът - съобщава за тях на душата и нейните сили: видяхме и исполините, Енанови синове от исполински род; ние изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи. Не можем да отидем против тоя народ, защото е по-силен от нас (Числ. 13:34, 32). Така е! Размишление, основано на обичайния ход на нещата, единствено и именно човешките помисли принасят ужасни слухове между синовете Израилеви за земята, що бяха обгледали (Числ. 13:33). Но истинният израилтянин, верен на Бога, се води от вяра в Бога, той е облечен във всеоръжие. Гоня враговете си, възкликва той, и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя; поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми; разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал (Пс. 17:38, 39, 43). В тази война нямат място многото и тънки размисли, с които се опитва умът, уповаващ се на себе си, на своята сила, на обширността и висотата на своите познания, да се противопостави на напиращата тълпа от другоплеменници. Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, възвестява пророкът, се обърнаха назад в деня на битката (Пс. 77:9).
Човешкото размишление няма да устои пред изобилните пълчища на другоплеменниците! Те ще го разстроят, ще го победят, ще предизвикат в ума смущение и объркване в мислите -тогава победата ще бъде на тяхна страна!
За сигурен успех в невидимата борба с въздушните князе, с духовете на злобата, с тъмните светоуправници трябва да вземем оръжията, подавани от вярата, подавани от безумието на Христовата проповед. Онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците (1 Кор. 1:25). Странни и страшни изглеждат за плътския разум пътят и учението на вярата; но още щом човек види от опит, с вътрешното си чувство могъществото на вярата - и веднага с радост ще се предаде на нейното ръководство като неочаквано намерил безценен наставник, - с презрение отблъсква от себе си отхвърлената от Бога човешка мъдрост.
Ето оръжията, които святото безумие на Христовата проповед връчва на Христовия раб за борба с Енановите синове -с мрачните помисли и чувства на печал, явяващи се в душата в образа на страшни исполини, готвещи се да я стрият на прах и погълнат.
1-во - думите „Слава Богу за всичко".
2-ро - думите „Господи! Предавам се на Твоята свята воля! Да бъде с мен Твоята воля".
3-то - думите „Господи! Благодаря Ти за всичко, което Ти е благоугодно да ми изпратиш".
4-то - думите „Получавам заслуженото според делата си, помени ме, Господи, в Твоето Царство".
Тези кратки думи, взети, както виждате, от Писанието, се използвали от преподобните монаси с изключителен успех против помислите на печал. Отците никога не влизали в разговор с явяващите се помисли; но още щом заставал пред тях другоплеменник, те се хващали за чудното оръжие и с него -право в лицето, в челюстите на другоплеменника! Затова те били така силни, потъпкали всичките си врагове, станали синове на вярата, а чрез вярата - синове на благодатта, мишца на благодатта, извършили свръхестествени подвизи. При явяване на помисъл на печал или тъга в сърцето започвайте от цялата си душа, от цялата си сила да произнасяте едно от предложените по-горе изречения; произнасяйте го тихо, без да бързате, без да се разгорещявате, с внимание, така, че да се чувате само вие - произнасяйте го дотогава, докато другоплеменникът не си тръгне напълно, докато на сърцето ви не се извести за пристигането на благодатната Божия помощ. Тя се явява в душата от вкусването на утешителния, сладостен мир в Господа, а не по някаква друга причина. След време другоплеменникът пак ще започне да се приближава към вас, но вие отново се захванете за оръжието и, както е завещал на своите воини гениалният пълководец Цезар, стреляйте право в лицето на врага; ударите в никоя част от тялото не са така тежки и непоносими, както в лицето. Не се удивлявайте на странността и на пръв поглед нищожността на оръжията на Давид! Употребете ги на дело - и ще видите знамение! Тези оръжия - палица и камък - ще свършат повече работа, отколкото всички дълбокомислени съждения и изказвания на богословите теоретици, поддръжници на буквата - германски, испански, английски и американски, събрани заедно! Използването на тези оръжия на дело постепенно ще ви преведе от пътя на разума на пътя на вярата, и по този път ще ви въведе в необятната, дивна духовна страна. Там е трапезата на съкровената манна, до нея според свидетелството на Писанието Христос допуска единствено победителите. Вие сте въведени в невидима война, за да имате случай да станете победител, и в достойнството на победител да наследите духовни съкровища. Всичко това ви дава Христос, Който ви е възлюбил и явно ви е отделил в числото на „Своите". И така, от самия бряг, гледайки към тъмното, дълбоко море на скърбите, към далечината, където синевата на водите се слива със синевата на небесата, към тази безпределна далечина, плашеща вярата, вслушвайки се в гневния говор на вълните, в техния плясък, еднообразен и безчувствен, не се предавайте на униние, не допускайте в душата си морето от мрачни помисли. Това е много по-опасно! В това море можеш да потънеш много по-лесно, отколкото в морето на външните скърби. Радвайте се! И пак ще кажа: радвайте се! Вие затова сте на брега на морето на скърбите, за да доплувате до страната на радостите: морската далечина има противопоположен бряг, макар и невидим за очите на човешкия разум. Този бряг е мисленият рай, преизпълнен с духовни наслаждения. Достигналите този блажен бряг забравят, упоени от наслаждение, всички скърби, които са претърпели в морето. Стъпете с непоколебима нога в леката ладия на вярата, носете се като на криле по вълните! По-скоро, отколкото предполагате и можете да си представите, ще преминете през морето, ще преминете в рая.
Но между духовния рай и плътския, душевен, обикновен живот, който живеят всички хора, са поставени като граница - като обширно море - кръстът и разпятието. Няма друг път към рая! Когото Бог желае да въведе в рая, на него отначало започва да изпраща кръст на пътя. „Признак за Божието избраничество - е казал един свят, аскетически писател - е когато на човека бъдат изпратени непрестанни скърби".
Да претърпим умъртвяването за света със скърби, за да станем способни да приемем в себе си истинното оживяване за Бога чрез явно, осезаемо действие на Духа. Да пожертваме тлението за Духа! Изцяло се предайте на Бога! Хвърлете се в спасителната бездна на вярата като в море - от скалата!
Оставете хората настрани като оръдия на Промисъла! Тези оръдия са слепи, сами по себе си нямат никаква сила, никакво движение! Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, е казал Господ на Пилат, ако ти не бе дадено свише (Йоан. 19:11), макар и Пилат, воден от човешки съждения, да признавал и твърдял (а в това, без съмнение, били съгласни с него и всички, ръководещи се от такива съждения!), че той има власт да разпне стоящия пред него Затворник и има власт да Го пусне. Не се обвързвайте с никакви отношения с хората, с никакви оправдания пред тях! Такива отношения и оправдания само ще нарушат сърдечния мир, и няма да донесат никаква полза. Немощни са хората - като цветя, явяващи се за кратко време на земната повърхност! Вие мислите високо за себе си, приписвате си много, а всъщност сте само немощни хора! Вие сте почетени със самовластие, и в същото време не преставате да бъдете оръдия, слепи оръдия, нищо повече! И вие дори не виждате и не знаете това, че сте оръдия! Вие сте самовластни, така е! Вие не можете да не получите отплата за своите дела! Но в безкрайно мъдрите Божии съдби тези самовластни хора са изпълнители без никаква власт, без никаква самостоятелност. Иисуса Назорея, говорел свети Апостол Петър на иудеите, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога... Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте (Деян. 2:22, 23). Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание; а Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни (Деян. 3:17,18). В делата на Божия Промисъл хората са слепи оръдия. Затова Господ не удостоявал хората, външно облечени в пълна власт, с никакъв отговор! Затова Той нарекъл чашата, приготвена от злонамерените, безплътните и плътски демони, чаша, подадена от Отца.
Приемете тези редове като отглас на душа, искрено съчувстваща ви, състрадаваща на вашата скръб и усърдно желаеща ви утешение от Господа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар