Ти се роди сред бедност. Първите искри на светлия Ти поглед проблeснаха в невзрачна пастирска колиба.
Ти расна като работник — сред труд и лишения. Дърводелските сечива Ти даряваха насъщния .
През дните на зрелостта си Ти учеше. Учениците Ти бяха рибари — неизвестни и скромни труженици.
Ти
беше странник. Ти бродеше по земята и поучаваше жадните за словото на
истината. И — замръкваше, без да имаш где глава да подслониш.
Ти,
Който си слънце в историята, и Който дари тази история с ореола на
величието — живя тъй, за да докажеш, че това величие не цъфти в блясъка
на излишествата.
*
Другар
на отритнатите беше Ти. Ти простря ръка над прокажения, допря го, когото
другите отбягваха; Ти дари с радост слепи, хроми, разслабени, недъгави,
които другите бяха отстранили от себе си; Ти обласка и не осъди
грешницата, която лицемерци доведоха пред тебе на съд, за да Те
изкушават. Ти беше другар на нещастниците. И в тази дружба цъфтяха
чудесата Ти: Ти лекуваше болните и гнетените от порока, защото
притежаваше сила, каквато никой друг няма — божествена сила!
*
Ти
прави само добрини на хората. Искаше да очистиш сърцата им от
неправдите и да ги разкриеш за истината. Но неблагодарност Ти се въздаде
за отплата. На съд бе изправен. И — осъден бе на позорна смърт. И бе
разпнат. Защото хората искаха да умъртвят Тебе — истината.
И
Ти с примирение понесе мъките. Защото имаше мисия на земята — да се
жертвуваш за спасението на хората. За да утвърдиш с дело проповедта Си —
на злото да се отвръща с добро. И, сред мъките на кръста — Ти се молеше
за мъчителите си..
Това
беше отдавна. Много неща се забравиха от тогава. Но Ти остана в паметта
на вековете. Защото — смъртта не можа да Те победи. Защото любовта не
умира. Защото истината не умира. Защото Бог не умира. А Ти Си истината и
любовта — Ти Си Бог.
Ти победи смъртта.
Ти възкръсна.
Ти дари живота с безсмъртие.
И на нас, човеците, Ти остави вярата в Тебе и завета Си — да Те следваме.
Ние вярваме в Тебе. И Те молим: бъди ни другар. Нещастници, бедни и болни сме. Жадни сме за Твоята ласка. Подкрепяй ни.
Дали Те следваме? . . .
Не
можем да забравим: ние, човеците, Те разпнахме. Поддадохме се на злото.
Вярваме в Тебе, но пак се колебаем във вярата. Затова Те молим: помогни
на неверието ни
Знаем: без Тебе сме обречени на смърт. Само в Тебе има живот — истински, безсмъртен живот.
А — жадни сме за безсмъртие.
Помогни ни да го придобием.
Ние, слабите, протягаме ръце към Тебе и молитвено шептим,:
Поеми ги и поведи ни по Твоя път!
Освети ни чрез Твоята истина!
Причасти ни с Твоя живот!
Ти, Който Си —
пътят, истината и животът!
Няма коментари:
Публикуване на коментар