Кой би ми дал сега да се докосна до тялото на Павла, да се прилепя до гроба му и да видя праха на това тяло, което е посяло благовестие навсякъде, което е носило раните Христови, което е понесло скърби за Иисуса? Прах на тяло, в което е съсредоточена вселената; чрез което е проповядвал Христос; от което е сияела светлина, по-бляскава от всяка мълния; чрез което е гърмял глас за демоните, по-ужасен от всеки гръм; чрез което е предрекъл Павел тези въжделени думи: "Молил бих се сам аз, да бъда отлъчен от Христа за братята си" (Римл^9:3);чрез което той е говорил пред царе и не се срамил; чрез което ние сме познали Павла и самия негов Господ! Аз бих желал да видя праха на тези уста, чрез които Христос е изрекъл велики и неизречени тайни, даже по-големи от тези, които сам Той е възвестил, понеже чрез учениците Си Той извършил и изрекъл повече неща, отколкото Сам. Какво не са извършили добрите уста на Павла? Изгонвали бесове, прощавали грехове, затваряли уста на мъчители, свързвали езика на философи, привели вселената към Бога, убедили варвари да станат мъдреци, преобразили всичко на земята, нещо повече, променили дори вида на небето, защото Павел, по дадената му власт, връзвал и развързвал там, когото желае. Аз бих желал да видя не само праха на това тяло, но и самото сърце на Павла - онова сърце, което безпогрешно може да се нарече сърце на вселената, извор на хиляди добрини, начало и стихия на нашия живот. То живяло нов живот - а не този, нашия. "И вече не аз живея, а Христос живее в мене" (Гал.2:20), казва Павел, затова неговото сърце било Христово сърце, скрижали на Духа Светаго, книга на благодатта!
Желал бих да видя праха на тези ръце, които са били във вериги, които чрез възлагане са преподавали Духа, които са написали много книги и които, като ги видяла ехидната, паднала в огъня. Желал бих да видя праха на онези очи, които изгубиха зрение и прогледнаха за спасение на вселената и които още в плът се удостоиха да видят Христа; които гледали земното и не го виждали, съзерцавали невидимото, не знаели сън, бодърствували посред нощ, не търпели това, което правят завистниците. Желал бих да видя праха на тези нозе, които са кръстосали вселената и не са се изморили, които са били поставени на клада, когато се разтърсила тъмницата и които са обходили заселени и незаселени земи. Желал бих да видя гроба в който са поставени оръжията на правдата, оръжията на светлината, членовете, в които е живял Христос, които са се разпнали за света, храма на Духа, светото здание! Желал бих да видя този духовен лъв: като лъв, издишащ пламък против стада от лисици, той нападал сборищата на бесовете и философите и подобно на стихийна мълния, се втурвал в демонските пълчища. Като размислим върху всичко това, нека и ние бъдем мъжествени, защото и Павел бил човек - и той имал еднакво с нас естество, и всичко останало в него е било общо с нас: но след като проявил голяма любов към Христа, той преминал небесата и застанал при ангелите. Ето защо, ако и ние пожелаем някак да се възнесем, като разпалим в себе си този огън нека подражаваме на светия Апостол - ако това не би било възможно, той не би ни казал: "Бъдете ни подражатели, както съм аз на Христа" (1Кор. 4:16).
Няма коментари:
Публикуване на коментар