Велика е силата на нашата вяра! Митарът някога, като остави срамното си занятие, стана ученик на Христа; зная и блудницата, която принесе сълзи от покаяние пред краката на Христа и се уми от скверното си разпътство; зная също и за благоразумния разбойник, който чрез изповед постигна прекрасна придобивка: рая. Възлезлият на дървото. Който издигна райското дърво, вика: Аз тъпках жлеба сам и никой нямаше с Мене - ни ангел, ни пророк, ни цар, никой от праведните не бе с Мене! Един само беше с Мене, но и той не съкруши с Мен смъртта, а само чрез Мен наследи рая, с мен бе на дървото - но в борбата със смъртта не Ми помогна. О, необичайно и странно дело! Разбойникът е с Христа - а ученикът Иуда с дявола: светлината станала тъмнина - а тъмнината се превърнала в светлина, агнето станало вълк - вълкът пък агне! Разбойникът, като висял на ръцете си, пробити от гвоздеи, с вяра приветствувал Христа, казвайки: "Спомни си за мене. Господи, кога дойдеш в царството Си" (Лука 23:42); ученикът пък, принасяйки приветствие с уста, в сърцето си приготвил меч; от устата прозвучала радост - в сърцето пък имало коварство, когато той казал: "Радвай се Учителю!" Милосърдният Владика побеждавайки с търпение несправедливостта на предателя, прекрасно отговорил: "Друже, защо си дошъл?" Приветствувам те, Иудо, но не за да ти отговоря с любов, която ти отхвърли, а за да те лиша от благодатта, която ти е дадена, защото трябва да знаеш, че недостойният съсед не може да държи в себе си небесното миро!
Разбойникът казва: аз виждам, че цялата природа е в смут и трепет и откривам във Висящия на дървото Господаря на творението. Ако Той не беше Творец на вселената, слънцето, виждайки Го оголен и разпнат, не би скрило лъчите си от благоговение и не би покрило с мрак враговете Му. Ако Той не бе Творец на небето и земята - небето не щеше да се облече в мрак, като в траур, виждайки Го разпнат и унизен. Ако Той не бе Властелин на цялата земя - тя не би се разтърсила до основите си, когато биде оросена с кръв от ребрата Му. Ако Той не бе Господар на живота и смъртта - смъртта, като пристъпила към Него, не била поразена, и гробовете на светиите не биха се отворили. Ако Той не беше Господар на храма - храмът, виждайки Го висещ на кръста, не би раздрал завесата си. Ако Той не беше Онзи, Който не желае смъртта на грешниците. Той не би се молил за тях така: "Отче, прости им, понеже не знаят що правят" (Лука 22:34). Неговата смърт всичко е устроила за доброто на човешкия род. Нека усърдните опоненти си обяснят това, как Той казал на разбойника: днес ще бъдеш с Мене в рая! Тази вяра разпространявали нашите отци. Така те прославили Непостижимия, като вярвали и не се занимавали с това, което не следва да се издирва. "Днес ще бъдеш с Мене в рая" - казал, и станало! Бихме казали: милосърдний Владико, какво е това -праведниците да стоят вън от рая, а разбойника да въвеждаш в него? Да, разбойника въвеждам първом в рая, за да убедя света в това, че не съм дошъл да призова праведните, но грешните към покаяние.
Няма коментари:
Публикуване на коментар