Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? На това ли те е научил - кажи ми - Христос? Не затова ли Той говори: "Недейте има ни злато, ни сребро, ни мед в пояса си" (Мат. 10:9), като предварително сдържа склонността ни към сребролюбие? Не затова ли Той постоянно убеждава и заедно с това постоянно твърди: "Ако някой те удари по дясната страна, обърни му и другата" (Мат. 5:21). Какво ще ми дадете, и аз ще ви го предам? О, безумие! За какво, кажи ми? В какво малко или голямо нещо можеш да Го обвиниш, та предаваш своя Учител? Затова ли, че Той ти е дал власт над демоните? Затова ли, че ти е дал сила да изцеряваш болести и да очистваш прокажени? Затова ли, че ти е дал сила да възкресяваш мъртви и те е поставил да бъдеш господар на смъртта? Така ли се отплащаш ти за тези благодеяния?
Какво ще ми дадете - та да ви Го предам? О, безумие или, по-добре, сребролюбие! Този порок поражда цялото това зло -увлечен от него, Иуда продава Учителя си! Такъв е този зъл корен: по-лош от бяс, по-страшен от чума - той привежда душата към смъртен грях! Онези, които са обхванати от него, могат да забравят всичко: себе си, ближния си, законите на природата, повелите на Бога и да се лишат от всякакъв разум - да станат безумни. Гледайте колко неща този порок унищожава в душата и живота на Иуда: дружба с Христа, приятелство с апостолите, общуване на братска трапеза, наставления и увещания, учение и чудеса - всичко това бива забравено и изгубено поради сребролюбието! Ето защо твърде справедлив е богомъдрият Павел, като говори: "Корен на всички злини е сребролюбието" (1Тим. 4:10).
Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? Велико безумие съдържат тези думи! Кажете ми, възможно ли е да се предаде Онзи, Който държи всичко, владее бесовете, заповядва на морето и е цар на вселената? Като предаде Учителя си, Иуда разбра постъпката си, хвърли на стареите сребърниците и видя, че сгреши, понеже предаде невинна кръв. Що е това? Когато Го видиш, че прави чудеса, не говориш, че си сгрешил като предаваш невинна кръв – но какво щенми дадете, за да ви Го предам! Когато, обаче, злото успява и предателството се изпълва и грехът вече е извършен - тогава чак съзнаваш греха си! Каква е поуката от това? Именно тази: когато се предаваме на безгрижие - увещанието не ни принася полза; а когато сме внимателни - сами себе си можем да издигнем! Така стана и с Иуда: когато Учителят го увещава - той не слуша; когато пък никой за нищо го не дири, собствената му съвест го пробужда: и без всякакъв учител той се променя - осъжда това, което е дръзнал да стори, и хвърля сребърниците!
Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? О, думи нечестиви! Как се изтръгнаха от устата му; как не се помрачи ума му - как не се вдърви цялото му тяло?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар