Новиодунум (Noviodunum) e римски град в Мизия на южния бряг на Долен Дунав. Намира се на 2 км от днешния град Исакча в Добруджа в Румъния на 30 км източно до започването на Дунавската делта и Тулча. В северозападната част на Исакча е съществувало селище още през 4000 пр.н.е. По-късно тук идват гетите. През 3 век пр.н.е. келтите му дават името Новиодунум. През 514 пр.н.е. тук се бие персийския цар Дарий I против скитите. Римляните контролират града през 46 г. и той става част от провинция Мизия. Укрепяват го и той става най-важният военен и икономически център на областта. Тук се намирал базисът на римската марина на Долен Дунав. След това става главна квартира на легионите V Македонски легион (106 – 167), I Италийски легион (167-) и Legio I Iovia. През 170 г. дакийските костобоки нападат града. През 3 век градът е постоянно нападан и разрушаван от карпите и готите. Римляните напускат града вероятно през 247 г. По времето на император Константин Велики (306 – 337) стените са подновени. В началото на 4 век градът е център на християнския живот. Император Валент строи мост на Дунав през Четвъртата готска война против гретунгите и тервингите на Атанарих. На отсрещния бряг на Дунав се бият римляни и вестготи в Битка при Новиодунум през 369 г. По-късно градът е към Византийската империя и е важен флотски център. Между 434 и 441 г. градът е в Хунското царство. След смъртта на Атила е част от царството на Ернах. През средата на 6 век Юстиниан I го прави епископско седалище. През Х в. в границите на античния град възниква старо българско селище, което през Х в. прераства във важна крепост на северната граница. Има предположение, че тогава е основана епископска катедра в диоцеза на дръстърския патриарх. Косвени податки се изтъкват и за викарен епископ на дръстърския митрополит през втората половина на ХІІ в. Според
някои изследователи тук трябва да се локализира големият средновековен град Вичина, митрополитска катедра между втората половина на ХІІІ и втората половина на ХІV в.
Наред с Дуросторум (Силистра) Новиодунум е градът по Дунавския Лимес, за който агиографската литература е съхранила имената на внушителна група мъченици. Що се отнася до провинция Малка Скития, в която се намира през ІV в., то само столицата Томи го превъзхожда с раннохристиянското си минало. Впрочем това е и една от най-важните крепости в тази зона, в която точно по време на гоненията при Диоклециан е настанено командването на Първи юпитеров скитски легион.
Ранното християнство и Българската Илирийска църква
Няма коментари:
Публикуване на коментар