Св. Валериан, св. Макробий и св. Гордиан
Тези трима мъченици са регистрирани в „Мартиролог на Йероним“ на 17 октомври. В същия източник на 15 септември същите трима мъченици се свързват с Томи. Това не е единственият случай, в който един и същ мъченик (или група мъченици) да се свързва с повече от един град.
Св. Хераклиус и св. Паулус, св. Перегринус, св. Минериус,
св. Акуилинус и св. Виктор
Отново в „Мартиролог на Йероним“ на 17 май са отбелязани заедно св. Хераклиус и св. Паулус, както и поеденично св. Перегринус, св. Минериус, св. Акуилинус и св. Виктор. Вероятно са жертва на масовото преследване на християни войници в легионите през късната пролет и ранното лято на 304 г., в навечерието на визитата на импeратор Диоклециан по Долен Дунав.
Св. Флавиан
Неговата мъченическа смърт е отбелязана в „Сирийски календар на мъчениците“ на 25 май. Не е изключено и той да е жертва на пролетните гонения в Новиодунум през 304 г.
Св. Зотик, св. Атал, св. Камасий и св. Филип
Св. Филип е регистриран на 4 юни в „Сирийски църковен календар“, докато в „Мартиролог на Йероним“ на същата дата са отбелязани Зотикус, Аталус, Камасис, Филипус заедно с Еутихий, Куйринус, Юлия, Сатурнинус, Галдунус, Нинита, Фуртунио и други 25 неизвестни по име мъченици. В забележителните си изследвания за историите на мъчениците на Балканите И. Делайе обаче не свързва тази група с Новиодунум-Исакча, защото в агиографските източници има варианти (обикновено с грешки) в изписването му и често се бърка с Nividuno, Ninive, Niveduno – градове в Северна Африка и Месопотамия. Очевидно става дума за компилация, но едно археологическо откритие реалибитира действителната мъченическа история в Новиодунум на Зотик, Атал, Камасий и Филип. Мартириумът на св. Зотик, св. Атал, св. Камасий и св. Филип. Благодарение на него са преодолени съмненията както относно действителното житие, така и за мъченическа смърт в Новиодунум на тази група мъченици. Мартириумът им се намира на десетина километра южно от Новиодунум и в покрайнините на с. Никулицел– зона, където се разгръщат античните некрополи на големия античен град. В гориста местност със следи от обитаване през ІІІ–V в. през 1971 г. е разкрита раннохристиянска трикорабна базилика с размери 36х14 м.. Датира се към втората половина на ІV в., като първоначално е била без притвор. На около 50 см под тухления под на презвитерия и по-специално точно под мястото на олтарната маса е разкрит мартириум. Иззидан е с камъни на хоросан и куполообразен попочти квадратен план с размери 3,70х3,40/3,50 и височина 2,30 м. Влиза се от запад през врата широка 0,70 м и висока 1,80 м, рамкирана с каменни плочи. В центъра на мартириума върху каменна плоча (варовиков постамент) е поставен дървен (от бор) саркофаг, в който в пъ-лен анатомичен порядък са открити мощите на 4 мъже мъченици. Тримата са на възраст около 50 г., а четвъртият – на около 35. Според антропологическите изследвания има следи от физическо насилие и дори обезглавяване. Върху люнетите вляво (А) и вдясно (В) от входа с червена охра е изписано Α.┼ Μάρτυρες Χριστού (Христови мъченици) Β.┼ Μάρτυρες Ζώτικος ΄΄Ατταλλος Καμάσις Φίλιππος (Мъченици: Зотик, Атал, Камасий Филип).
Под тухления под на мартириума е проучен сутерен със същите размери, разделен с плоча на две части, но висок само 0,59 м. Затворен е с каменна плоча, а върху втора плоча е врязан текста ώδε καί ώδε ίχωρ μαρτύρων „тук и там е кръвта (жизнената сила) на мъчениците“. По пода са открити гърнета и паница от ІV в. и над 100 фрагмента от скелети на двама мъже мъченици, които са били на възраст около 45–50 г. Източно от мартирия под презвитерия и централния кораб на храма беше открит полуразрушен стар гроб хипогей с квадратна форма 3,80х3,70 м, покрит с тухли. Не е изключено да става въпрос за по-ранен мартирий, в който са били положени мощите на двамата мъченици, пренесени по-късно в сутерена на мартирия под олтара на базиликата. Предполага се, че в първичния мартириум са погребани мощите на двама неизвестни по име мъченици от Новиодунум още в средата на ІІІ в. (249–260), по времето на императорите Деций Траян и Валериан. Събитието е отнесено толкова рано, защото при изграждане на новия мартириум, около първата половина на ІV в., споменът за тях е смътен. Останките от мощите им са положени в сутерена на новия мартириум под мощите на св. Зотик, св. Атал, св. Камасий и св. Филип. Строителството на новия мартириум обикновено се свързва с това на базиликата (твърди се, че са едновременни) и се отнася към втората четвърт на ІV в. Според изследователя на паметника В. Бауман това е станало след мъченическата смърт на четирмата светци при управлението на императорите Валент и Валентиниан между 370–375 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар