Св. Епиктет и св. Астион
Според съхраненото житие Епиктет, който бил презвитер и неговият ученик монах Астион произхождали от Мала Азия (Витиня). За да избягнат преследванията срещу християните при император Диоклециан, те отплавали с кораб към провинция Скития (In Skytharum fines) и се установили в Халмирис (Almyridensium civitas). Епиктет бил висок, с брада, на възраст 60 г., а Астион – млад, около 35 г., красив и висок. В Халмирис развиват активна мисионерска дейност, като покръстват много граждани. При инспекция в града управителят на провинцията Латронианус научава за деянията им и ги подлага на разпити и изтезания, за да се отрекат от вярата си. Те отказват, поради което мъченията продължават. Един от съдиите, Вигилантиус, впечатлен от примера им, ги посещава в затвора, а по-късно приема християнството заедно с цялото си семейство. Накрая са осъдени от управителя на провинцията Латронианус и екзекутирани, като преди това са пребити с камъни от тълпата. Вигилантиус и други техни последователи помазват телата им и ги погребват в място, на което започват да стават чудеса. Три дни след мъченическата им смърт в Халмирис идват родителите на Астион, Марцелина и Александър. Посрещнати са от Вигилантиус и свещеника Бонос, които им разказват за кончината му. По-късно са покръстени от епископа на съседния град Томи и заедно с Вигилантиус и Бонос се отправят към Витиня. Водещи изследователи на раннохристиянската история
като И. Делайе и Ж. Зейер имаха съмнения относно истинността на повествованието, защото тази двойка светци е малко позната в мартиролозите и църковните календари. Историята и мъченическата им смърт обаче бяха реабилитирани и доказани по безспорен начин преди 10 години. Това е едно от най-значителните открития в раннохристиянската археология в провинция Скития. Впрочем, коментирайки житието на св. Епиктет и св. Астион, още в началото на ХХ в. И. Делайе предрече, че в Халмирис може да се очаква откриването на мартириална базилика с мощите на двамата мъченици. Това действително се случи в периода 2000–2003 г. Мартириумът на св. Епиктет и Астион. В Халмирис бе проучена еднокорабна базилика с атриум от средата на ІV в., която през VІ в. е преустроена в трикорабна епископска базилика. Под олтара бе разкрит мартириум, до който се стига по 8 стъпала и коридор, дълъг 2,15 м с вход от презвитерия. Мартириумът представлява сводеста камера с размери 2 х 1,80 м, висока 1,88 м. Край двете стени са иззидани от тухли две лежанки, широки 50 см, разположени на 82 см една от друга. В помещението са открити разпръснати костите на двама мъже. Според антропологическите изследвания единият бил висок около 1,72 м. и на възраст около 64–67 г., а другият е по-млад – около 30–40 г. и висок около 1,75 м. Има следи от рани, причинени от остър предмет. За идентифицирането им от съществено значение са стенописите и по-специално надписа върху люнета, където се чете безспорно името на Астион. Мъчениците се празнуват на 7/20 юли. Ето тяхното житие
Ранното християнство и Българската Илирийска църква
Няма коментари:
Публикуване на коментар