Теотим е осмият епископ на Томи, заемал катедрата в края на ІV – началото на V в. (390–407?). Според Созомен бил „родом скит“, което предполага местен (трако-гетски) произход. Дейността му е отразена още от Йероним Блажени в края на ІV в., църковният историк Сократ, Амвросий Медаолански, Григорий Нисийски, Григорий Назиански и самия св. Йоан Златоуст, с когото заедно заседавали на събора в Ефес през 431 г. Според Сократ и Созомен по време на събора той се обявява срещу опитите на известния църковен писател еп. Епифаний да бъде осъден Ориген.
Църковните писатели и неговият съвременник св. Йоан Златоуст високо ценят мисионерската дейност на Теотим сред варварите на север от Дунав и по-специално сред хуните. Когато Св. Йоан Златоуст в
399 г. разглеждал на събор делата на епископа на Ефес, присъствувал на
този събор и "Теотим от страна на Скитските и Тракийските църкви"
(Палладiй, Жизнь св. Златоуста, стр. 123). В 402 г., когато Епифаний
настоятелно изисквал от св. Йоан Златоуст и другите епископи да
произнесат осъждане над Ориген, „скитският епископ Теотим открито
порицавал Епифаний, като говорил: „Неблагочестиво е да оскърбяваме
отколе умрял, да възставаме против присъдата на старите отци и да
отхвърляме одобреното от тях”. Мнението си томският епископ
потвърдил с едно съчинение на Ориген, което показал на събора и прочел
из него много пасажи: „това, както и другите съчинения на този отец,
могат да бъдат твърде полезни за църквата, и тези, които осъждат подобни
книги, безчестят и това, което в тях се говори” (Созомен, Ц. Истор. 8,
14; Сократ, Истор. 6, 12). Св. Теотим се славил не само с
просветителната си дейност, но и като мисионер, със строг и
високонравствен живот и надарен със силата да прави чудеса. По негово време на другия (левия) бряг на Дунава, вече имало хуни, които покорили заселилите се по онези места. Еп. Теотим ходил да проповядва словото Божие
между тези народи и сполучил да укроти хуните с любвеобилните си
проповеди, с увещанията, с подаръците и угощенията, които той често им
давал. Проповедническият му авторитет особено се повдигнал от чудесата,
които той, в името на Иисуса Христа, правил, което и внушило на
варварите мисълта да го нарекат „римски бог”. Църковният историк Созомен, като повестува
за това, говори: „че св. Теотим бил човек възпитан в любомъдрие; когато
придунавските варвари (хуните) видели Теотим и божествените му дела,
които напълно съответствували на високонравствения му живот, го нарекли
„римски бог”, а на друго място предава следния случай: „Един път, когато Теотим обикалял
Скитската земя, насреща му се показали няколко варвари хуни, които
отивали за Томи. Другарите на епископа, мислейки, че ще бъдат убити от
тези хуни, започнали да плачат; сам Теотим слезнал от коня и започнал да
се моли Богу на колене; пътниците били чудесно запазени: варварите
минали покрай тях без да забележат нито тях, нито конете им” (Sozomen.
Iib. VІІ сар. 26; Hieron. Cdtdlog. Script. Eccles, в 393 год. Socrat.
Histor. Eccles. Iib. Сар. 12). Тъй като хуните често разорявали скитските
и тракийските поселения, то еп. Теотим се заел да укроти техните диви
нрави и обичаи. Това той достигнал, според думите на Созомен, с кротките
и любезните си обръщения към тях, угощавал ги и по другарски им
предлагал разни подаръци. „Един варварин, пише историкът, като
предполагал, че Теотим е богат, решил се един път с лукавство да го
отведе в плен. За тази цел приготвил въже с примка (аркан). Когато
епископът проповядвал, той застанал недалече от него, облегнал се на
щита си и търсил случай да хвърли примката на врата му и да го отвлече
подир коня си; но когато подигнал ръката си да извърши това, ръката му
се вцепенила, протегната във въздуха. Ръката се отпуснала едва след като
епископът опростил деянието му и се помолил за него. Въобще говори се
за него, че еп. Теотим живял прост и строг живот, ядял не в определено
време, а когато чувствувал нужда; носел постоянно дълги коси, и това
наченал откак захванал да изучава любомъдрието” (Созомен, Ц. Истор. кн.
7, гл. 26; Сократ, Церк. Исторiя, кн. VІ, стр. 12; Hieronim., Cdtslog.
Script. Eccles, в 393 г.). Св. Теотим се трудил и над развитието на
църковната литература, която давала обилна духовна храна на верующите и
била надеждна защита против езичеството и философията, а така също и
против разните еретически заблуждения, които са изобилвали във времето
на светителя. За тази му дейност Блажений Йероним пише: „Теотим издал в
беседи, по образеца на старото красноречие, кратки и прекрасни трактати
и, както се научавам, пише и други съчинения” (De vir. Illustr. 131). А Леонтий, който е живял наскоро подир
Теотим, е цитирал някои кратки места от две негови съчинения: "За
учението на Спасителя" и "Против идолите" (Collect. Vet. Avct. 7, 99,
107). От последното съчинение е цитирал и св. Дамаскин в Паралелите си, в
следните глави: "За Битието", "За Поста" и в тълкуването на думите:
"Ако принесеш дара си на олтаря" (Parallela, з. 640, 675, 694, 785). Блажени Теотим починал вероятно не
по-късно от 432 година (под определенията на събора в 431 г. Св. Теотим
се е подписал). Чествуването му, по римския Мартирологий, се
извършва на 20 април (Григорович, Путишеств., стр. 18; Филарет, Св. Юж.
Слав., стр. 63-66; Макарiй, Истор. Рус. церк., стр. 51-52). Изглежда „чудото”, което направил епископът
с хуните е било толкова популярно, че през VІ в. Прокопий Кесарийски,
описвайки нападението на хуните-ефталити през 503 г., като съюзници на
персийските войски на шахиншахът Пероз, над византийските сирийски
градове Амид и Едеса, го възпроизвежда, но на мястото на Теотим е
поставил местният сирийският сподвижник Яков. „Този Яков бил видян от някои от ефталитите, които извършвали набези около покрайнините (на Амид).
Те вдигнали лъкове, за да го поразят със стрели, но ръцете им се
вцепенили и те не можели нищо да направят. Когато слухът за това чудо
преминал през войската и стигнал до Кавад, последният пожелал да се
убеди със собствените си очи и виждайки това, както и съпровождащите го
перси, се учудил неимоверно много и започнал да умолява Яков да опрости
вината на хуните. Само с една дума сподвижникът опростил деянието им и
тяхното вцененение се прекратило” (Прокопий. Войната с персите).
Няма коментари:
Публикуване на коментар