Скръб душата ми тревожи я...

Змей Горянин

СКРЪБ душата ми тревожи я,
в мъка съм приневолен,
застъпи се, Майко Божия,
пред Спасителя за мен.

Слаб съм, мисълта ми още я
зли съмнения гнетят -
дълги, дълги денонощия
тя стои на кръстопът.

Ту смирена и разкаяна
дири пътя към Христа,
ту разблудна и окаяна
дръзко хули светостта;

някога се рей в надзвездните
необзирни висини,
но от там полита в бездните
на безбройните злини.

Слаб съм, слаб съм, Майко Божия-
крехък, като суха тръст,
прах пред святото подножие
на спасителния кръст...

Как да чакам аз - сразеният
от съмнения и грях,-
как да чакам възкресение,
без да тръпна в смъртен страх?

О, не смея пред Спасителя
нито да прошепна реч
да ми бъде покровител и
твърда крепост, щит и меч!

Моят страх е свещ, запалена
пред лика ти умилен:
застъпи Се, Ти, Всехвалена
Майко Божия, за мен!