Змей Горянин
ТИ отвори ми слънчевите двери
на Свойта безпределна добрина,
сърцето ми да мине и намери
там мир, покой и светла ведрина.
Обходих много пътища, а всъде
в безпътица се влачих притъмен
и не очаквах вече, че ще бъде
пак слънчево небето върху мен.
Но Ти във мойта безнадежност грейна
от слънцето по-ясен, о, Христе,
и просветли ме с сила чудодейна:
видях тогава пътя към Светлика,
а той бе път на мъничко дете,
което моли Прошката велика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар