Св. Луп

Според „Синаксар на Константинополската патриаршия“св. Луп понася мъченическа смърт на 23 август/ 5 септември, но други подробности липсват. За култа му в Нове, където е екзекутиран, узнаваме благодарение на Теофилакт Симоката. Той твърди, че Петър, братът на император Маврикий (582–602), пристигнал на посещение в Нове на празника на св. Луп. 

Прочие, има и още едно, археологическо свидетелство за култа към св. Луп и това е Гробищната базилика extra muros в Нове. Намира се в некропола на късноантичния град, но има необичайно големи размери (около 28х18 м) за този тип църкви. Дори е най-голямата проучена гробищна базилика по долнодунавския лимес, което е странно. Още по-странен е зиданият гроб под презвитерия, респективно – под олтарната маса. Неговите размери (190х100 м) предполагат полагане тялото на възрастен индивид, а не на мощи (части от скелет) на мъченик. Впрочем не ми е известно засега в България да е открито първично погребение на мъченик под олтара. Това обаче е масова практика в диоцеза на римския папа, която, макар и рядко, е регистрирана на Изток. Гробове на мъченици са открити под олтарната маса на храма „Св. Йоан“ в Ефес и под епископската базилика в Стоби (сега Македония). В случая обаче от най-голямо значение са аналозите от хронологически и географски близки паметници, каквито са базиликите в Никулицел, Халмирис, Тропеум, Истрия и Томи. В базиликата в Халмирис, и в двете големи базилики в Томи точно под олтарната маса са изградени големи гробници. В тях са поставени не фрагменти от мощи на светци, каквато е преобладаващата практика, а са положени цели скелети. Има основание да се мисли, че специално в Томи гробниците са иззидани към края на ІV–V в. заедно с храмовете. При освещаването им от градските некрополи са пренесени неразчленени мощи, цели скелети на мъчениците, погребани в мартириумите в началото на ІV в. В Халмирис и Никулицел обаче практиката е различна и се следва древния римски обичай. В тези случаи към края на ІV–V в. мощите от гробницата не се пренасят в градските базилики. За сметка на това върху гроба мартириум на първично погребаните в некропола на Новиодунум и в Халмирис в началото на ІV в. светци е положена олтарната маса на храма, т. е. става съвместяване на
mensa sacra c mensa martyrium. Смятам, че случаят с Нове е тъкмо такъв. Гробът с мощите на положения в градския некропол мъченик не е пренесен в някой от градските храмове, а над него е издигната и осветена олтарната маса на новопостроената към края на ІV или V в. базилика. Затова и нейните размери и местонахождение са толкова впечатляващи. 

Източници: Георги Атанасов- "345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ-МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.)"

Св. Димитър, Сирмиумски (Солунски) чудотворец, когото почитали всички български царе