Нове (до гр. Свищов) – провинция Втора Мизия

Големият античен град възниква още през І в. сл. Хр. като римски легионен лагер. Нове (на латински: Novae) е основан на брега на река Дунав като лагер на VІІІ Августовски легион около 45 г. от н. е. Това е най-големият разкрит по българските земи римски военен лагер – развил се в ранносредновековен град, със значителен обем автентични структури от І-ІV в .сл. Хр. и изоставен след VІІ в. сл. Хр. Военният лагер е бил разположен на важен кръстопът. През него са минавали Траяновият път, свързващ отвъддунавските земи на империята с Филипополис и Византион (Константинопол), и Крайдунавският път, водещ до морето. Античното поселение се е състояло от наблюдателни кули и крепости, в които са били настанявани военни части – кохорти и легиони. След приемането на християнството през V – VI в. Нове става епископски град. В обширната резиденция на епископа са разкрити огромна базилика с кръщелня и жилищните помещения на епископския дворец. През 376 г., когато визиготите (западните готи) се заселват в Мизия с позволението на източноримския император Валент, Нове става столица на краля на визиготите Аларих, а по-късно и столица на краля на остготите (източните готи) Теодорих. Но кои всъщност са готите? Готите са древно население на Европа, които са известни с превземането и плячкосването на Рим в 410 г.. Преди да тръгнат да завземат Европа заедно с Хунската инвазия, те са населявали Балканския полуостров и Скития. Техния произход не е доказан, но модерната наука, поради огромното влияние на Готската култура в Западна и Централна Европа е прието, че те принадлежат на Източно-Германските племена, което никой от старите автори, не споменава. Според най-старите писатели, които ги споменават, те са гети, т. е. стар скитски народ. Тези гети според готския историк, писателя от VI век, Йорданес, били излезли някога из Скандинавия и се установили на север от Дунава и Черно море. Територия, населена от Тракийското племе Гети от древността. Те минали на юг от Дунава в Римската империя. Ето какво пише Паисий Хилендарски:"Когато в Гърция се възцари Валент Лупкин, появиха се други българи, които бяха изгонени от Траян зад Прут. А Мавро Орбини пише, че от Волга дошли няколко князе, които се смесили с македонските българи и завладели своето отечество, дарено им от Александър заради победата над индийския цар Пор, и си поставили крал в лето Господне 372. Валент им обеща и ги пусна при условие да са покорни на гърците и да му помагат във войните. И така българите преминаха Дунава и се населиха покрай Черно море до Морава и Оршава, и се смесиха с илирийските българи, а един от тях поставиха за воевода в Панония и с аварите и маджарите бяха там много време. В това време гърците наричаха българите готи и хуни, защото колкото народи излизаха от Северната страна, ги наричаха готи, както сега татари. Едва по времето на Теодосий I те им научиха името и ги наричаха българи. И така българите намериха добра и изобилна земя и се населиха в нея. Не бяха обаче учени и не знаеха да се покоряват на царя, а бяха диви, свирепи, безстрашни и силни като лъвове (аслани) и един се изправяше срещу десет души без страх. Такива и досега идват от северните страни. Цезар Бароний пише в своята книга в част първа на лист 567: „Българите са страшни за целия свят. Малък народ, но непобедим.“ Така е записано и в много гръцки книги."
Готите/гетите са фундаментален етнообразуващ компонент в българския етногенезис и предшественици на днешните българи. Д-р Ганчо Ценов установява и доказва, че древните народи готи и гети по нашите земи са един и същ народ и това сме ние - българите. След отслабването на императорската власт, особено в Рим, те готите/гети били фактически господари на Тракия, Илирия и Македония и поставили в сянка римската власт. Чак след победата на Теодорих над тях тя започнала отново да просветва под неговата защита и двете римски държави започнали отново да граничат една с друга. Ганчо Ценов пише, че българите са пречeли на цариградската и римската държава да граничат една с друга. Енодий обозначава илирийския войвода Сабиниан като български войвода. Църквата на илирийските българи Гърция е искала да постави под своя опека. За тези българи Енодий казва още, че преди Теодорих те са били народ, на който всичко, каквото е поискал, е принадлежало. После казва на Теодорих: „Те преди това поражение си мислеха, че светът им е отворен навсякъде: сега обаче считат, че само онази част на империята им е затворена (недостъпна), която ти защитаваш.
Бл. Клайнер също пише за това: "За победата на Теодорих над българите така говори Енодий в произнесената си похвална реч в чест на споменатия Теодорих: „Този е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е продобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на противниците, у който бойното поле прослави рода, тъй като, комуто повече почервенеят от кръв стрелите в бран, той без колебание се счита за благороден. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези.” И след като говори обширно за тяхната мощ и воинска твърдост, прибавя: „По-рано вярваха, че светът е открит за тях; сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти браниш.” Прочетете повече

Вижте още: Св. Луп- мъченик

 
Ранното християнство и Българската Илирийска църква