Св. Игнатий Брянчанинов
Любовта към ближния се предшества и съпътства от смирението пред него. Ненавистта към ближния се предшества от осъждането, унижението, злословието, презрението към него, или, иначе казано, от гордостта. Светите монаси постоянно са помнели Христовите думи: Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Те не са изследвали достоен ли е ближният за уважение, или не; не са обръщали внимание на множеството му очевидни недостатъци: вниманието им е било насочено към това, да не пренебрегнат разбирането, че ближният е образ Божий, че Христос приема нашите постъпки по отношение на ближния така, сякаш са извършени по отношение на Него. Гордият паднал ангел ненавижда това разбиране и използва всички средства незабележимо да го похити от християнина. Това разбиране не е сродно с плътското и душевното мъдруване на падналото човешко естество, и е необходимо особено внимание, за да го задържим в паметта. Необходим е значителен душевен подвиг, необходимо е съдействието на Божествената благодат, за да усвои това разбиране сърцето, повредено от греха, и постоянно да го държи в паметта при взаимоотношенията с братята. А когато, по Божия милост, усвоим това разбиране, тогава то ще стане източник на най-чиста любов към ближните, еднаква към всички. То става източник на най-сладостно умиление, на най-топла, неразсеяна, съсредоточена молитва. Преподобният авва Доротей често казвал на своя ученик, преподобния Доситей, който понякога изпадал в гняв: „Доситей, ти се гневиш и не се срамуваш, че се гневиш и обиждаш своя брат? Нима не знаеш, че той е Христос и че ти оскърбяваш Христа?“. Преподобният Аполос често говорел на своите ученици за приемането на идващите при него братя странници, че подобава да им отдаваме почит със земен поклон: кланяйки им се, ние се кланяме не на тях, а на Бога. „Видял си твоя брат? Ти си видял Господа, твоя Бог. Това, казвал той, сме приели от Авраам (Бит. 18), а това, че трябва да успокоим братята (да ги приютим, да им окажем гостоприемство), сме научили от Лот, който принудил (уговорил) ангелите да нощуват в дома му“ (Бит. 19) . Такъв начин на мислене и поведение бил усвоен от всички монаси в Египет, първи в целия свят по монашеско преуспяване и по дарования на Светия Дух. Тези монаси се удостоили да бъдат предузнати и предизвестени от пророка: ще дойдат молитвеници от Египет, е предсказал свети Давид за египетските монаси (Пс. 67:32 - слав.). Преподобни Касиан Римлянин, църковен писател от IV век, разказва следното: „Когато ние (преподобният Касиан и неговият приятел в Господа, преподобни Герман), желаейки да изучим постановленията на старците, пристигнахме от Сирийските страни в областта Египет, много се удивлявахме, че там ни приемаха необикновено радушно, при което никога не се спазваше правилото за приемане на храна, за което беше назначен определен час, противно на това, на което бяхме научени в палестинските манастири. Където и да отидехме, установеният за този ден пост се отменяше, с изключение на узаконения (от Църквата) пост в сряда и петък. Ние попитахме един от старците: защо при тях се нарушава всекидневният пост, без разлика в дните? Той отговори: Постът винаги е с мен; но вие ще си тръгнете скоро и невинаги мога да ви имам при себе си. Макар и постът да е полезен и постоянно необходим, но той е дар и доброволна жертва, а изпълнението на делото на любовта е неотменим дълг, изискван от заповедта. Приемайки във ваше лице Христа, аз трябва да Му окажа най-внимателно гостоприемство; а след като ви изпратя и ви окажа любов, причината за която е Той, мога да възнаградя облекчаването на поста с усилен пост насаме. Нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят (Мат. 9:15; Марк. 2:19; Лук. 5:34, 35). Живеейки в манастира с братята, признавай за грешник единствено себе си, а всички братя, без изключение, за ангели, на всички отдавай предпочитание пред себе си. Когато предпочитат твоя ближен пред тебе, радвай се на това и го одобрявай като напълно справедливо дело. Ти лесно ще достигнеш такова душевно устроение, ако избягваш близкото познанство и свободното общуване. Обратно, позволявайки си близко познанство и свободно общуване, никога няма да се удостоиш да достигнеш устроението на светиите, няма да се удостоиш да кажеш с искрено съзнание, заедно с апостол Павел: Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз (1 Тим. 1:15). Заради смирението пред ближния и любовта към него ожесточението отстъпва от сърцето. То се отмества като тежък камък от входа на гроб и сърцето оживява за духовни отношения към Бога, за които досега е било мъртво. Пред погледа на ума се откривава нова гледка: многобройните греховни язви, с които е преизпълнено цялото паднало човешко естество. Той започва да изповядва своето бедствено състояние пред Бога и да Го умолява за помилване. На ума съдейства сърцето с плач и умиление. Такова е началото на истинската молитва. Обратно, молитвата на злопаметния, свети Исаак Сирин уподобява на сеитба върху камък . Същото трябва да кажем и за молитвата на осъждащия и презиращия ближните. Молитвата на гордия и гневливия Бог не само не приема, но и допуска молещият се в такова душевно устроение да падне в различни най- унизителни изкушения, за да прибегне, удрян и угнетяван от тях, към смирение пред ближния и любов към него. Молитвата е деятелен израз на любовта на монаха към Бога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар