Любовта към ближния е средство за достигане на любов към Бога

 Св. Игнатий Брянчанинов

Спасителят на света е обединил всички Свои частни заповеди в две обширни заповеди: Възлюби Господа, Бога твоего е казал Той, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:37-40). Макар че заповедта за любов към Бога е толкова по-възвишена от заповедта към Божия образ - човека, колкото Бог е по-възвишен от Своя образ, но заповедта за любов към ближния служи за основа на заповедта за любов към Бога. Който не е поставил основата, напразно ще се труди за построяване на зданието: то никак няма да може да устои, нямайки основа. Чрез любовта към ближния ние навлизаме в любовта към Бога. Любовта към Бога за християнина е любов към Христа (1 Йоан. 2:23), а любовта към ближния е любов към Христа в ближния: обиквайки ближния, обиквайки го в Господа, тоест по заповедите на Господа, ние придобиваме любов към Христа, а любовта към Христа е любов към Бога. Съюзът на любовта към Бога с любовта към ближния е превъзходно изложен в посланията на светия апостол и евангелист Йоан Богослов. Невъзможно е да възлюбим Бога, според учението на Богослов, без преди това да сме възлюбили брата. А любовта към брата се състои в изпълнението на заповедите на Господа по отношение на него (2 Йоан. 1:6). Същото учение се проповядва и от светите наставници на монашеството. Преподобни Антоний Велики казвал: „От ближния зависят и животът, и смъртта (на душата). Придобивайки брата, ние придобиваме Бога; съблазнявайки брата, грешим против Христа“. Преподобни Йоан Колов, един от най-великите отци от Египетския Скит е казал: „Не можем да построим къща, започвайки от върха, но трябва да започнем строежа от основите и да го издигаме нагоре“. Попитали го: „Какво значи основа?“ Той отговорил: „Основата е нашият ближен: ние трябва да го спечелим и да започнем с него. На него се основават всички Христови заповеди“. Преподобни Марк Подвижник: „Невъзможно е да се спасим иначе, освен чрез ближния“. Съгласно с това разсъждават и учат всички свети отци; това е общото християнско учение, учението на Църквата, Христовото учение. Насочи цялото си внимание към придобиването на любов към твоя ближен като на основа на твоя живот и монашески подвиг. Възлюби ближния така, както е посочено в евангелските заповеди, а съвсем не според влечението на твоето сърце. Любовта, насадена от Бога в нашето естество, е повредена от падението и не може да действа правилно. Никак не допускай тя да действа! Нейните действия са лишени от непорочност, те са мерзостни пред Бога като осквернена жертва; техните плодове са душегубни, убийствени. Възлюби ближния по следния начин: не му се гневи и не бъди злопаметен към него; не си позволявай да казваш на ближния никакви укорителни, ругателни, насмешливи, остри думи; пази мир с него, доколкото можеш; смирявай се пред него; не му отмъщавай нито пряко, нито косвено; отстъпвай му във всичко, в което можеш; отучи се от прекословие и спорове, отхвърли ги като знак за гордост и самолюбие; говори добро за злословещите те: отвърни с добро на злото; моли се за тези, които ти устройват различни оскърбления, обиди, беди, гонения (Мат. 5:21-48). Никога, под никакъв предлог, не осъждай никого, дори не съди за никого дали е добър или лош, имайки пред очите си единствения лош човек, за когото ще трябва да отговаряш пред Бога - себе си. Спрямо ближните постъпвай така, както би искал те да постъпват спрямо теб (Мат. 7:1-12). Отпускай и прощавай от дълбочината на сърцето си съгрешенията им против теб, за да ти прости и небесният Отец твоите безчислени съгрешения, твоя  страшен греховен дълг, можещ да те низвергне и затвори завинаги в адските тъмници (Мат. 18:23-35). Не придобивай пристрастие, и особено блудна страст към твоя ближен; под думата ближен се разбира не само мъжкият, но и женският пол. А ако, пронизан от стрелата на врага, неочаквано се заразиш с нея, не унивай, знаейки, че ние сами носим в себе си способността да се заразяваме с всякакви страсти, и това се е случвало и с великите светии; положи всички усилия да се излекуваш. И накрая, не увреждай брата с многословие, празнословие, близко познанство и свободно общуване с него. Постъпвайки така по отношение на ближния, ти ще проявиш и ще придобиеш заповяданата от Бога и угодна на Бога любов към него; с нея ще си отвориш входа към Божията любов. Свети Симеон Нови Богослов е казал: „Към никое лице не придобивай особена любов, особено към новоначалните, макар и да ти се струва, че това лице има много добър, а не укорителен живот. Защото в по-голямата си част духовната любов се превръща в страстна, и ще паднеш в безполезни скърби. Това се случва най-вече с подвизаващите се. Ти трябва да смяташ себе си за странник по отношение на всеки брат в общежитието, особено по отношение на тези, с които си бил близък в света, и всички да обичаш еднакво“. Свети Исаак: „Любовта към младите е блуд, от който Бог се гнуси. За тази рана няма пластир. А обичащият всички еднакво, от милосърдие и без разлика, е достигнал съвършенство. Младият, следвайки младия, довежда разсъдителните до плач и ридание за тях. А старецът, следвайки младия, е придобил страст, която е по-смрадна от страстите на младите; макар и той да беседва с тях за добродетелите, но сърцето му е уязвено“.