Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
На тия две заповеди се крепи
целият закон и пророците
(Мат. 22:40).
Благослови отче!
Както хората, които работят в земните градини, пролетно време набират
цветя от градината и ги носят, като подарък на господарите си или на
любимите си приятели, за да се насладят на сладкия им аромат, така и
църковните проповедници събират от Свещеното Писание разни поучения и
ги проповядват в храма на християните за развеселяване на душите им и за
изгонване на проклетата гордост, която заслепява ума и отвлича човека от
Бога, както e сторилa и с днешния законник, за когото ще чуете сега от
Евангелието.
Eвaнгeлиe oт Мaтeй, зaчaлo 92
В онова време дойде един законник при Иисус и изкушавайки Го, попита
и рече: Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? А Иисус му
отговори: възлюби Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, и с всичката
си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед, а втора,
подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си, на тия две заповеди се
крепи целият закон и пророците. И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги
попита и рече: какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му:
Давидов. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ,
казвайки: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле
туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?. И тъй, ако Давид Го нарича
Господ, как тогава Той, му е син? И никой не можеше да Му отговори ни
дума, и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита. (Мaт. 22:35-46)
ТЪЛКУВAНИE
След като Иисус посрамил садукеите, които казвали, че няма възкресение
на мъртвите, този фарисейски законник се приближил до Христа и Го
попитал лукаво, коя от десетте заповеди е най-голяма. Законникът попитал
това, понеже евреите казвали, че най-голямата заповед е обрязването и
съботата, и второ, надявал се Христос да добави някоя нова заповед, та да Го
укорят. Но Христос като Сърцеведец разбрал лукавството му, затова го
препратил към закона и му казал да обича Бога от цялото си сърце, душа и
мисъл, тоест от сърце да желае само Бога, от душа да мисли само за Него и с
мисълта си да разсъждава само за Бога. Сърцето е от плът, а ние, когато не
жалим тялото си за правдата, когато пазим сърцето от злоба, от грешни
помисли, от блудство и кражба и благодарим на Бога, тогава може да се каже,
че обичаме Бога от цялото си сърце. А душата е трисъставна, тя има воля,
разум и мисъл. И така, когато волята, мисълта и разумът ни са насочени към
Бога, тогава се казва, че обичаме Бога от цялата си душа. Така, когато някой
обича Бога, с тази любов изпълнява най-голямата заповед, защото от нея
произтичат всички други добродетели. Когато сърцето, душата и мисълта ни
са насочени към Бога, тогава и желанието ни е добродетелно. Тази е първата и
най-голяма заповед. А втората е да обичаме всеки християнин, като самите
себе си. Тя е като първата и се ражда от нея. Защото който обича Бога,
обича и всеки човек, а който не обича хората, не обича и Бога. А да обичаме
всеки християнин ще рече: да не правим на другите онова, което не искаме да
правят на нас (ср. Мат. 7:12), а както се грижим за себе си, така да се грижим и
за всекиго. Ето на тези две заповеди се крепи целият закон и пророците.
Защото, ако разгледаме пророческите книги и десетте Божии заповеди, ясно
ще видим, че първите четири заповеди ни казват да обичаме Бога, а другите
шест, да обичаме всеки човек. И ако искаме да знаем що е грях от гледна
точка на тези заповеди, разбираме, че грехът е потъпкване на Божията любов,
тоест, когато не почитаме Бога и когато вредим на хората. А добродетел е да
обичаме Бога и да помагаме на хората. На тия две заповеди се крепи целият
закон и пророците, тоест целият закон и всички пророци учат така, да
обичаме Бога и хората, както казал и Христос на законника. А после рекъл на
събралите се фарисеи: „Чий син е Христос?“. Те казали: „Давидов“, понеже
Давид бе предсказал чрез Светия Дух Христовото възнесение: рече Господ
Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове
подножие на нозете Ти (Пс. 109:1). Давид разбрал от Светия Дух, че Христос
ще се роди от неговото коляно и за това Го нарекъл син, а според Божеството
Го нарекъл Господ. И Христос, за да покаже на фарисеите Своето божество и
човечество, ги попитал, та да разберат от Давидовото пророчество, че Той е
и Бог, и човек, което доказал с думите: седи от дясната Ми страна, тоест
Христос с божествената Си природа бил заедно с Бог Отец още преди
сътворението на света, а с човешката природа след възнесението Си седна,
като човек от дясната страна на Бог Отец и човешката природа прие
славата, която божествената природа имаше преди сътворението на
света. Тогава Бог постави под Негова власт враговете Му. Не само евреите,
но и дявола, и самата смърт. Защото Христовата смърт не само освободи
човешкия род от дявола, но и го преведе от смърт към живот, понеже
който вярва в Христа, и да умре, ще оживее. И когато фарисеите Му
рекли, че Христос е Давидов син, Той не казал, че не е Давидов син,
защото Мария, която Го роди, беше от Давидовото коляно, и затова се наричаше син Давидов, а според Божеството беше Господ Давидов. Затова
Иисус им рече: „Щом като Христос е син Давидов, защо Давид Го нарича
Господ?“. Попитал ги това, за да признаят, че Той не е обикновен човек, а е
Бог и човек, и с тези думи им затворил устата, така че никой не можал да
възрази. Виждате ли как Христос, Предвечната Мъдрост, посрамил с една
дума не само законника, но и всички фарисеи и садукеи. Защото веднъж,
като Го попитали трябва ли да плащат данък на кесаря, Той им рекъл:
Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу (Мат. 22:21, Марк. 12:17), и с
тези думи ги победил. Друг път садукеите Го попитали чия съпруга ще
бъде на онзи свят жената, омъжена последователно за седем братя. А Той
им рекъл, че там на никого няма да бъде жена, защото там нито се женят,
нито се съединяват телесно (вж. Мат. 22:28-36). И ги посрамил. Така
посрамил и днешния законник и събраните фарисеи, които оттогава вече
не смеели да Го попитат нищо, а народът, като слушал Христовите слова,
повярвал в Него.
ПОУЧEНИE
Благочестиви християни, всички чухме как на тия две заповеди - да
обичаме Бога и хората - се крепи целият закон и пророците. Такава
любов имаха апостолите. Затова изоставиха всички светски блага и
тръгнаха след Христа, от Когото никакво зло не можеше да ги раздели,
както казва апостол Павел: „Нито скръб, нито притеснение, нито глад,
нито гонение, нито меч, нито беда, нито височина, нито дълбочина могат
да ни разделят от Христа“ (ср. Рим. 8:35, 39), защото любовта е
непобедимо оръжие и неразрушима стена. А за да я имаме, не са нужни
труд или пари, нужно е само желанието ни да обичаме. Любовта е обща и за
мъже, и за жени, и за млади, и за стари, и за болни, и за здрави, за царе и
господари, защото всеки може да обича Бога и хората. Любовта е най-
голямото ни благо, което Бог ни е дал за наше благополучие и спасение.
Ами ние, като не обичаме нито Бога, нито хората, ако умрем със завист,
злоба и немилостиво сърце, какъв отговор ще дадем пред Бога, когато ще
разследва делата ни? Помислете: трудно ли е да обичаме Бога или хората?
Не е трудно, а е много лесно и е хубаво. Защото с любовта човек живее
мирно и не усеща как животът отминава. Ами кой ни спира да се
обичаме? Никой, само нашата воля. И колко страшно ще бъде на
Христовия съд, когато ще вържат и ще хвърлят във вечната мъка всички
немилостиви, които не са имали любов към хората. Но дано милостивият
Бог да изкорени от нас немилосърдието и да посади в нас любов, която
може да ни избави от вечната мъка, с помощта на Христа, Комуто слава
във вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар