Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Юнците ми и каквото е угоено са заклани,
и всичко е готово, дойдете на сватбата
(Мат. 22:4)
Благослови, отче!
С колкото по-ясни думи поучавал Иисус Христос, толкова повече
(иудеите) враждували против Него. Веднъж Христос казал, че е
равен на Бог Отец и евреите взели камъни и хвърляли по Него, за да Го
убият (вж. Иоан. 8:59). После отворили очите на слепия, та дано Го
познаят, но те, заслепени от завист, казали: Ние знаем, че Тоя Човек е
грешник (Иоан. 9:24). А когато изцерил прегърбената жена, казали, че не
пази съботата (вж. Лук. 13:14). Тогава Христос почнал да им говори с
притчи, така че да слушат и да не разбират и да гледат, а да не виждат, но
да ги записват, за да ги разберат. Както и апостолите не могли да разберат
някои притчи, които Христос им разтълкувал, тoгaвa Toй и им казал: „На
вас е дадено да разбирате Божиите тайни, а на другите говоря с притча,
която има висок смисъл и изисква тълкувание, за да е от полза за онзи,
който я чете или слуша“ (ср. Мат. 13:11-13). Каквато е и днешната, която
ще чуете сега от Евангелието.
Eвaнгeлиe oт Мaтeй, зaчaлo 89
Рече Христос тази притча: Царството небесно прилича на човек цар, който
направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на
сватбата, а те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, като рече:
кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд, юнците ми и каквото е
угоено са заклани, и всичко е готово, дойдете на сватбата. Но те
пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия, други пък хванаха
слугите му, поругаха ги и ги убиха. Като чу за това царят, разгневи се,
изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. Тогава казва
на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. Затова
идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на
сватбата. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото
намериха и лоши, и добри, и напълни се сватбеният дом с много
сътрапезници. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного,
който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе
тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Тогава царят рече
на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете го и го хвърлете във
външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби, защото мнозина
са звани, а малцина избрани. (Мaт. 22:1-14)
ТЪЛКУВAНИE
Чувате ли, благочестиви християни? Царят, който направи сватба, е
Бог Отец. Синът е Иисус Христос. Невестата (булката) е Църквата
или всяка християнска душа. Изпратените слуги са пророците и
апостолите, сватбарите са еврейският и елинският народ, угоените телци
и хлябът са Старият и Новият Завет, нивата и търговията са телесното
удоволствие и сребролюбието. А войниците, които изгорили града, са
римската войска, която четиридесет години след Христовото възнесение
опожари Йерусалим, главният град на неповярвалите евреи, както казахме и
миналата неделя. Хората, които напълниха сватбения дом, са елините и
езичниците, които повярваха в Христа. Човекът, който не бе облечен в
сватбарска премяна, е всеки грешник, който няма милостиво сърце и добри
дела. А това, че му вързаха ръцете и нозете, показва, че щом човек умре,
душевните му сили биват свързани и той не може да направи никакво добро.
Външната тъмнина е вечната мъка, където ще хвърлят всеки грешник, като
вързан, а скърцането със зъби е разкаянието на грешниците по време на
мъката. Това е тълкуванието на сватбата, но чуйте сега и поуката от нея.
Спомнете си първо, че Христос каза сватби, а не сватба, с което показва, че
съединяването ни с Бога е разнообразно, защото някои се съединяват с Бога
чрез девство и чистота, други чрез пост, а трети чрез послушание. И така
едни принасят плод до сто, други до шестдесет, а други до тридесет, според
различните пътища, които Бог е посочил за нашето спасение. Тези, които
принасят плод до сто, са раздали целия си имот, като милостиня и живеят в
девство и чистота. Принасящите до шестдесет са тези, които са раздали
половината си имот, като милостиня и живеят целомъдрено с жените си, а
принасящите тридесет са тези, които са раздали една трета от имота си и
живеят в любов с жените си, и добре спазват Божиите заповеди. Царят,
който направи сватба на сина си, е Бог, Който прикани евреите към
добротворство, но те не пожелаха, а изтъкнаха като предлог - едни: че били
отишли за волове, други: на нива, други: да се женят, а трети уловили слугите
и ги набили. Слугите, които били пратени да канят на сватбата преди
Христа, били пророците, а след Христа - апостолите и църковните
проповедници. Първо били поканени евреите и то - не веднъж, а много пъти
чрез закона и пророците, нo те се отказали от тази сватба като недостойни.
Затова Бог покани нас да се веселим духовно с поученията на Стария и
Новия Завет. А с това, че царят се разгневил и изпратил войници да изгорят
града, Христос показал, как евреите щели да пострадат по-късно за неверието
си, защото като минали 40 години от Христовото възнесение, римският
император Веспасиан и синът му Тит отишли и изгорили Иерусалим и избили
безброй евреи, а колкото останали живи, ги пръснали по целия свят, защото
разгневиха Бога, като не повярваха в Христа, а Го разпнаха на кръст. Но вижте
Божието милосърдие, как Бог съсипа Йерусалим не веднага, а след 40
години. Първо, за да покаже Своето дълготърпение, и второ, чакал eврeитe
дано да се покаят! Но те не само не се покаяли, ами и започнали да убиват
светите апостоли. Убили първомъченик Стефан с камъни. Съсекли Иаков,
брата на Иоан, и изгонили всички апостоли от Иерусалим. Тогава и Бог
погуби града и убийците. О, голямо Божие дълготърпение! Те извършили
толкова зло, а Бог пак проявил милост към тях и ги търпял толкова много
години, дано да се покаят и повярват! Но те не повярваха. Затова Бог прати
апостолите сред езичниците, елините и варварите, които събраха в една вяра,
както и днес и добри, и лоши идват и приемат свето кръщение и Божествено
Причастие. А ние, като бяхме езичници и повярвахме, да не се надяваме само
на вярата, а в съответствие с нея да вършим и добри дела, защото вярата без
добри дела е мъртва (Иак. 2:20), а Бог изгонва от Небесното царство този,
който няма добри дела, както царят изгони онзи, който не бе облечен в
сватбарска премяна, защото тук Божията благодат очиства и обновява всеки,
който се кръщава, но той трябва да пази чистотата, която е получил при
светото Кръщение, защото с мръсна и нечиста душа не се влиза в Небесното
царство. Затова и млъкна онзи, който нямаше сватбарска премяна, понеже
нямаше какво да отговори, сам осъди себе си и затова го завлякоха във
вечната мъка, която е приготвена не за човеците, а за дяволите. А за човеците
още преди създаването на света е приготвено Небесното царство, но ние
сами бягаме от Небесното царство и си купуваме вечна мъка с греховете си.
Вижте правосъдие, как осъди недостойния, докато още не бе почнал да яде на
трапезата, за да се насладят само достойните, а недостойните да бъдат
изгонени вън от онова веселие и всеки да получи според делата си или
Небесното царство, или вечно мъчение.
ПОУЧEНИE
ратя християни, всички ние сме поканени на тази царска сватба и весела
трапеза, но трябва да помислим дали, като отиваме там, имаме сватбена
премяна, тоест милосърдие, чистота, пост, милостиня и послушание. Ако ги
имаме, нека отидем радостно, защото всичко е приготвено. А ако нямаме
сватбарска премяна, да не влизаме там, защото вместо слава ще получим
безчестие, ще ни изпъдят оттам и ще ни изпратят във вечна мъка. Защото
който се причастява грешен и недостоен, няма сватбена премяна (добри дела),
а има душа, отрупана с мръсни грехове, за това ще го изгонят от светлината
в тъмнината и от радост в плач и скръб. Но ако се очисти с покаяние и сълзи
тук, ще бъде приет и там със сватбарите на онази царска трапеза. И като сме
поканени, тоест като сме повярвали в Христа и сме се кръстили, да не се
надяваме само на вярата, защото мнозина са звани, а малцина призвани, тоест
мнозина са тези, които сега се наричат християни, но малцина са ония, които
знаят що е християнство и спазват християнския закон. Много са тези, които
се причастяват, а малко са ония, които са праведни и достойни за това
причастие. За това трябва да отиваме на царската трапеза със сватбена
премяна, а не с мръсни и нечисти дрехи, защото ще ни вържат и ще ни
Б
148
хвърлят във външната тъмнина. Слушатели християни, мъже и жени,
малки и големи! Не бива да украсяваме тялото си с много скъпи и
копринени дрехи, които ни носят гибел, а да украсяваме душата си с
добродетели. Каква полза имаме от копринените дрехи или от златните
накити, каква полза имаме от различните ароматни масла и парфюми,
когато душата ни вътре смърди, вони от грехове. О, голяма наша глупост!
Гнилото накичваме, а вечното презираме. Изразходваме толкова хиляди за
тялото, за дрехи, храна и жилище, което утре ще изгние в гроба и ще стане
пръст, а за душата, която е вечна и нетленна (негниеща), не даваме нищо,
а я държим гола, лишена от всички добродетели, и гладна за Божието
слово. Християни! Не се трудете толкова за тялото, защото то скоро ще
премине и прецъфти, като цвят, но трудете се повече за душата да я
украсите с добродетели, с молитви, пост, милостиня и други добри дела, за
да получим онова вечно веселие, а не да се търкаляме в блудодеянието и в
други мръсни грехове, които оскверняват сватбените ни дрехи, нито да
бъдем много лакоми за сребро и злато, което е второ идолослужение. А
само да гледаме да изперем и почистим сватбените дрехи, за да влезем
безпрепятствено в онова царско веселие, тоест в Небесното царство, където
ще има радост и веселие, с нашия Господ Иисус Христос, Комуто слава във
вечните векове, амин. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар