ЛАОДИКИЙСКАТА- РУСКАТА ЦЪРКВА

(Апокал. III глава, 14—22 стих)

архимандрит Кирил Рилски

 Целият изминал исторически църковен живот на руската църква е предсказан в Апок. в III глава 14—22 стих. 

В Русия първоначално християнството е било проповядвано от църковните клирици на първо-юстиниановската или българската самостоятелна църква, които са разбирали езика, нравите и обичаите на своите съплеменници — руските славяни. Първата руска митрополия е била открита от първо-юстиниановския блаженейши архиепископ в древния руски гр. Вижгород, който се намира недалеко от град Киев. Християнството е проникнало много години по-рано в Русия до руския велик княз св. Владимира, който само провъзгласил християнската религия за господствуваща в руската държава и откогато започнал руския народ масово да се кръщава. Цариградският патриарх Фотий, живеел цели 80 години по-рано от св. Владимира, говори в своето послание до самостоятелните- църкви, че руският народ с охота приема християнството, също пастири и учители. Тези пастири и учители, за които говори цариградския патриарх Фотий в своето послание до самостоятелните църкви, са принадлежали към първо-юстиниановската или българската самостоятелна църква, и са били изпращани в Русия от българския архиепископ. Те са били първите проповедници на християнството в Русия. (Правда вселенской церкви о руской и прочитъ патриаршихъ катедрахъ С. П. Б. 1849 година стр. 151—156). Руският велик княз св. Владимир отсетне, по политически съображения е подчинил руската църква под каноническата църковна власт на цариградския архиепископски престол. Нека сега да изложим историята на руската църква на основание пророческите места, които се съдържат в Апокалипсиса, III глава, 14—22 стих.
"И на ангела на лаодикийската църква напиши: тъй казва Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието създание: зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си."  (Апок. гл. III, ст. 14, 15, 16).
Това пророческо място в Апокалипсиса се отнася до светейшия московски архиепископ и патриарх всего севера, а така също и до руската поместна обезглавена църква. Руската самостоятелна църква в целия нейн изминал църковен исторически живот не е проявила никаква църковна самостоятелност, а всякогаш нейните църковни дела в решенията са били полумъртви и несамостоятелни. Руските първосветители никакви важни църковни дела, които са се отнасяли до поместното управление на цялата руска самостоятелна поместна църква, нищо не са предприемали и не са решавали, докогато предварително не са вземали мнението на цариградския архиепископ. Руските първосветители и руските епархиални епископи не са умеели да се ползуват от своята църковна самостоятелност и тогава, когато е била дадена от цариградската архиепископия на руската поместна църква пълна църковна автокефалност, със съгласието на всичките православни самостоятелни църкви. Всичките църковни дела в руската църква не са били самостоятелни, а са били решавани под влиянието на цариградския архиепископ и са били като полумъртви без никаква църковна самостоятелност. Подир смъртта на последния стветейши московски архиепископ и патриарх на всичкия север Адриана, Петър Велики не е позволил на руските епархиални епископи да изберат нов патриарх, и по такъв начин руската поместна самостоятелна църква е била обезглавена и се изпълнило по такъв начин пророчеството, изказано в Апокалипсиса III глава, 16 стих.
"Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си."
Действително, подир смъртта на последния руски патриарх Адриана, църковното управление на обезглавената руска църква е било съвършенно разстроено и църковните канони и другите древни църковни традиции на православната вселенска църква в църковното управление на руската църква са били нарушени и изоставени, тъй като в руската църква от Петра Велики в църковното управление на обезглавената руска църква е влезнал в употребление в църковната практика духовния регламент, който е бил съставен от полулютеранина епископ Теофана Прокоповича, който го е съставил по поръчението на руския император Петра Велики. Тъй щото догматическото учение на православната вселенска църква в руската църква подир смъртта на последния руски патриарх Адриана е било запазено, но църковните канони и древните църковни традиции по църковното управление на руската църква са били нарушени в църковната практика.
"Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, - съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш. Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай." (Апок. гл. III, стр. 17—19)
Руските епархиални епископи и руският православен народ са се гордеели със своите великолепни храмове, украсени със сребро, злато и със скъпоценни камъни, каквито богатства нямат другите православни поместни църкви; но затова другите поместни църкви имат по-голямо духовно богатство, което се състои в неприкосновеното пазене на древните църковни канони и на всички древни църковни традиции в църковното управление на православната вселенска църква, каквито църковни канони и древни църковни традиции в църковното управление на руската църква, подир последния руски патриарх Адриана са били изоставени и заменени с духовния регламент на Петра Велики, който е бил съставен от полулютеранина руски епископ Теофан Прокопович. Нищо не става в църковния живот на православната вселенска църква без участието на Божията Промисъл. Ние знаем от Свещеното Писание, че преди второто пришествие на Спасителя на земята, по Божие допущение, ще да владее малко време антихриста. В това бедствено време ще да бъде гонена православната вселенска църква и нейните пастири преследвани, убивани от антихриста и от неговите последователи. Още в първите векове на християнството са се появили последователи и предтечи на антихриста, като Нерон, Калигула, Диоклитиан и др.
"Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене."(Апок., гл. III, ст. 19 ).
Това пророчество в Апокалипсиса се отнася до православния руски народ и до неговите руски епархиални епископи, за да отворят своите сърца на благодатта Божия, която чука на вратата на техните сърца, да им се отворят духовните очи и да видят те своето голямо прегрешение и престъпление към своята духовна майка руската църква, която е унижена и поругана от времето на Петра Велики, подир смъртта на последния руски патриарх Адриана. Руските епископи като отворят вратата на своите сърца и благодатта Божия влезе в тях да ги просвети, ще им се отворят духовните очи, и тогава ще видят ясно в какво унизително положение се намира тяхната духовна майка руската църква. При помощта на Божията благодат, те да се съберат на поместен събор в древния престолен гр. Москва и да изберат помежду тях най-достойния епископ, за да го възкачат на славния московски патриарши престол, който светейши московски архиепископ на всичкия север, със своя патриарши жезъл да обедини раздвоения православен руски народ, както е бил той съединен до руския патриарх Никона, който е имал нещастието да послуша лукавия съвет на цариградския патриарх и да изхвърли из църковната практика на руската църква древните свещени обреди и обичаи на древната апостолска илирийска първо-юстиниановска църква, които са били пренесени в Русия от първите проповедници на християнството и са влезнали в руската църковна практика, които древни обичаи и обряди са послужили за причина за да се раздвои религиозния руски народ на два враждебни лагера: на православни и старообрядци, когато едните и другите са православни. Вината за това голямо зло в църковния живот на руския народ тегне на епископската съвест на цариградския патриарх, защото руския патриарх Никон е бил сляпо оръдие в ръцете на цариградския патриарх, който е искал да заличи всякаква следа помежду руския православен народ за неговите първи просветители на християнството, именно илирийските или българските църковни клирици. Но пита се, дали е могъл цариградскит патриарх да достигне преследуемата цел—да изхвърли из църковната практика древните свещени обряди и обичаи на българската църква из руската такава и да заглади всякаква следа помежду православния руски народ за първите негови проповедници на християнството, църковните клирици на първо-юстиниановската църква в Русия, които са пренесли тези свещени обряди и обичаи от Илирия в Русия от самото начало на християнсвото в Русия? На този въпрос можем да отговорим отрицателно, че не е могъл цариградският патриарх да достигне преследуемата от него цел, тъй като единадесет милиона руски православен народ се ръководи в своята църковна практика по тези свещени обряди и обичаи на древната апостолска илирийска църква в Русия, така наречените в Русия старообрядци. А така също са останали следи от първите проповедници на християнството в Русия, като са се запазили някои древни обичаи в официалната руска църква на древната западна илирийска първо-юстиниановска църква в Русия, които се пазят и до настояще време несъзнателно, и които напомнюват за първите проповедници на християнството на илирийската западна църква в Русия от илирийските църковни клирици. Такъв един древен обичай, който съществува в руската православна църква, е напр. древния обичай руските първосветители да носят бели панокамилавки (клобуци) и въобще да носи руското духовенство разноцветни дрехи, когато такъв обичай нито в една от православните източни църкви не е съществувал, и в настояще време не съществува. Този древен обичай е останал в Русия от древната западна илирийска първо-юстиниановска самостоятелна църква, защото този обичай—да носят църковните клириции разноцветни дрехи е древен обичай на древните западни апостолски църкви: римската и илирийската. Що се касае до названието „стари обреди и обичаи“ то зависи от обстоятелството, че древните свещени обреди и обичаи на илирийската западна църква са влезнали в църковната практика на руската църква още в самото начало на християнството и заради това православния руски народ ги нарича стари. А когато св. Владимир е подчинил руската църква под каноническата църковна власт на цариградския патриарх, то в църковната практика на руската църква са влезнали и свещените обреди и обичаи на цариградската църква, които ги е нарекъл руския православен народ нови свещени обреди и обичаи, защото са постъпили в църковната практика на руската църква по-късно. Както старите обреди и обичаи, така и новите свещени обреди и обичаи до руския патриарх Никона са се употребявали в руската църковна прзктика безразлично. Ето защо не са прави някои руски писатели, които нападат старообрядците в невежество. Не обиди и оскърбления, а напротив — голяма похвала заслужават сторо-обрядците, защото са запазили тези древни паметници от първите векове на християнството на една от най-древните апостолски църкви, която е била основана от св. апостола Павла в Илирия на Балканския полуостров (Рим. XV глава, 19 стих). Тези именно древни паметници, които са били запазени в далечния север, свещените обреди и обичаи на древната апостолска илирийка църква, заслужават да бъдат изследвани, изучавани от всеки един литургист и църковен историк.
Цариградските патриарси и техните подчинени църковни клирици в Русия са правили много канонически престъпления, за които не искам да говоря, за да не оскърблявам съвестта на православния руски народ; но ще помена само за едно каноническо главно престъпление, което е извършил в Русия цариградският патриарх Иеремия при учредяването на руското патриаршество в Русия. Цариградският патриарх Иеремия, за да заглуши от паметта в Русия помежду православния руски народ за неговите първи проповедници на християнството, илирийските църковни клирици, които са принадлежали на древната първо-юстиниановска или българска самостоятелна църква, която е била основана от св. апостола Павла, за да внуши на руския православен народ, че в руската църква вече се прекратява апостолското приемство на св. апостола Павла, основателят на илирийската западна апостолска църква, и се започва вече апостолското приемство на св. апостола Андрея Първозванни, от когото е била основана цариградската църква, на когото цариградският патриарх се счита приемник, патриарх Иеремия светотатствено дръзнал да хиротониса втори път в епископски сан правилно хиротонисания от руските православни епископи московски митрополит Йона. Това е направил цариградският патриарх за да покаже на доверчивия руски народ, че вече в руската църква се започва апостолското приемство на св. апостола Андрея Първозванни. С такава съща цел от цариградските патриарси е измислено лъжливото предание, че св. апостол Андрея Първозванни е дохождал в руския град Киев и се е възкачил на една от киевските височини и изказал следующето пророчество: „На сия гора возсияетъ благодать Божия“. Всички канонически престъпления на църковните клирици на цариградската патриаршия в Русия и всички лъжливи измислени предания са дали повод на руския религиозен летописец, преподобний Нестора, да каже горчивата истина: „Греци суть лъстиви даже до сего дня“, която истина потвърждава и самия св. апостол Павел в посланието си към Тита (Титу, I глава от 12 — 13 ст.).
Рилски Монастир
30 август ст. ст. 1930 год.