ИЗ „НЕДЕЛНИК“ НА СОФРОНИЙ, ЕПИСКОП ВРАЧАНСКИ
Ако няма възкресение на мъртвите,
то и Христос не е възкръснал,
ако пък Христос не е възкръснал,
празна е нашата вяра!
(ср. 1 Кор. 15:13)
Благослови, отче!
Благочестиви християни! Днес, когато празнуваме Успението на
Пресвета Богородица с толкова радост и веселие, ако някой
друговерец ни попита защо се радваме толкова много, какво ще му
отговорите? Знам, че ще му кажете: „Радваме се, защото днес е починала
Божията Майка“. Ами нали той ще се изсмее на този отговор и ще каже:
„Как може човек да се радва на смърт и как може да се весели, когато е
изгубил най-скъпото си нещо?“. Но знайте, че ние се радваме и се
веселим, защото вярваме, че тя възкръсна и се възнесе чудесно с тялото си
на небето, където стои пред Божия престол и се моли на Бога за нас. И
вярваме в нейното възкресение, както ще възкръснем и ние от нашите
гробове и в зависимост от делата си ще се облечем със същата слава, с
каквато се облякла днес Пресвета Дева Мария. Затова се радваме и се
веселим днес на този празник, който показва общото възкресение на
всички починали. Защото ако мъртвите не възкръсват, то Божията
Майка не е възкръснала, ако пък Божията Майка не е възкръснала, то
напразна е нашата надежда, която възлагаме на нея.
Но може ли да няма на света хора, които ден и нощ полагат усилия да
потъпчат правата ни вяра? Наистина не може. Защото на света няма по-
древно нещо от тези два гряха, тоест неверието и суеверието, които
съществуват още от Адам и Ева. Кoгaтo Бог рекъл на Адам: „В който час
ядете от забраненото дърво, ще умрете“ (ср. Бит. 2:17). Tе не повярвали.
Това е неверие. А дяволът рекъл: „Ако ядете от това дърво, ще станете
безсмъртни“ (ср. Бит. 3:5), и те повярвали. Това е суеверие. Виждате ли
колко древни са тези два гряха? И ако не бяха толкова древни, нямаше да се
утвърди никакъв грях. Затова от нищо друго не са погинали толкова много
хора, колкото от неверието и сеуверието. Тези два гряха са причинили
голямо зло на Адам, на Ева и на техните потомци, които често са изпадали от
неверие в суеверие. Затова апостол Павел, когато полагал усилия да
отвърне хората от неверие, ги пазел да не изпаднат в суеверие, тоест в някоя
еретическа измама или в някои басни. Затова написал на евреите: „Не се
увличайте от разни и чужди учения“ (Евр. 13:9). А на ефесяни казал: „Не
бъдете като деца, та да вярвате на всяко вятърничаво учение и на човешки
измамни лъжи“ (ср. Еф. 4:14). Така и свети Иоан Богослов казва: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от
Бога“ (1 Иоан. 4:1).
Ами сега колко суеверие има по света, колко разколници и безбожници!
Но защо ли се появяват такива хора по света? Защото те отначало са се
усъмнили в божественото учение на пророците и на светите мъже, а после са
започнали да любопитстват, за да изследват самото битие на Бога, тоест, що
е Бог и какъв е Той. И с това безумно изследване и съмнение са паднали в
неверие. След като дяволът вкоренил в тях този навик, те започнали да
твърдят, че няма Бог (Пс. 13:1, 52:2). Няма възкресение на мъртвите, няма
друг свят, освен този, на онзи свят няма нито мъка, нито въздаяние за
добрите и лошите дела. Такива бяха по времето на апостолите Симон
влъхв и Коринт, такива били Филип и всички садукеи и епикурейци.
Както и сега някои нови еретици следват тяхното учение и отварят широко
врата за греховете. Защото кой човек, придържайки се към тяхното мнение,
ще се пази от злото и ще прави добро, като мисли, че на онзи свят няма
въздаяние нито за доброто, нито за злото? Правилно казва свети Иоан
Златоуст, че като премахнем възкресението на мъртвите и задгробния
живот, лесно пропада всяка християнска добродетел. А апостол Павел
казва на галатяни: „О, неразумни и глупави галатяни! Кой ви омая, та се не
покорявате на истинското учение?“ (ср. Гал. 3:1). И вие ли се съмнявате
във възкресението на мъртвите? Не можете ли да се убедите в него от
различни примери от света? Например пшеницата и другите семена, когато
се посеят в земята, нали отначало изгниват (умират) и чак след това се
съживяват и израстват? Овощните дървета нали през зимата изгубват и
плода си, и листата си, но на пролет откъде им идва цвят, лист и плод?
Нали виждаме, че това е непозната за нас Божия сила? И за лъжа ли
считате възкресението на мъртвите, о, безумни еретици? И твърдите, че
човек е създаден само за този свят. О, колко безразсъдно се отнасяте към
Божията благост и към достойнството на човешкото естество! Ако това,
което твърдят еретиците, беше вярно, нали човекът щеше да стои най-
ниско от всички Божии създания? Защо щеше да се труди толкова много на
този свят и да търпи толкова теглила и грижи? Откъде щеше да бъде по-
почтен от добитъка, земята и въздуха? Но еретиците не приемат нищо
друго, освен телесните обичаи и обреди, и считат Светото Писание и
неговото поучение за нищо.
Затова и ние не бива да се опираме само на нашия разум, а трябва
да гледаме Свещеното Писание, което е истинско Божие слово, и да видим
дали ще намерим някое истинно свидетелство, че ще има общо
възкресение на всички мъртви. Уверявам ви, че има доста такива
свидетелства. Първо, праведният Иов казва: „Знам, че е истинен Онзи,
Който ще ме изкупи и ще възкреси от земята моята кожа, която търпи
сега тези мъки“ (ср. Иов. 19:25). Пророк Исаия казва: „Мъртвите ще
възкръснат и онези, които са в гробовете, ще станат“ (ср. Ис. 26:19).
Пророк Даниил казва: „И много от спящите в земния прах ще се събудят едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама“ (Дан. 12:2). Сам Христос
казва: „Когато мъртвите чуят гласа на Сина Божий, ... ще оживеят“ (Иоан.
5:25). Така и много други светии казват, че ще има общо възкресение на
мъртвите. Но най-ясния и чуден пример намираме в книгата на пророк
Иезекиил. Бог повикал пророка на едно поле, което било пълно със сухи
мъртви човешки кости и като му ги посочил, рекъл: „Сине човешки! Кажи
на тия кости да станат!“. А пророкът рекъл: „Господи, какво да им кажа и
как ще чуят гласа ми?“. Тогава Бог му казал: „Кажи им: Сухи и мъртви
кости! Чуйте Божия глас. Защото тъй казва Господ Вседържител: Аз ще
въведа във вас дух и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсне на
вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух -и ще оживеете“. И щом
пророкът изрекъл тези думи пред сухите кости о, чудо! Kостите веднага се
облекли с плът, съживили се и се изправили на нозете си твърде, твърде
голямо опълчение (вж. Иез. 37:1-10). Това е ясен образ за общото ни
възкресение.
Но някой еретик може да каже: „Това е било нещо привидно, а не реално“.
Добре, но нали когато пророк Илия възкреси сина на вдовицата, това беше
нещо реално? Нали Елисей възкреси сина на сонамката, нали Христос
възкреси юношата от Наин и четиридневния Лазар? Ето колко много
примери свидетелстват, че ще има общо възкресение на всички мъртви. Ами за
днешната Пречиста Дева Мария, какво трябва да мислим? Нали трябваше
този Вместил Бога в себе си Живот да не изгние, като другите хора в
земята. И ако тя бе останала в земята до общото възкресение, как би
могъл да търпи това Иисус Христос, Единородният и Син, Който получи
тяло и се роди от нея? Но трябваше да възкръсне, както предрече Давид:
„Възкресни, Господи, в Твоя покой. Ти и животът на Твоята святост“
(ср. Пс. 131:8). И като се удивляваха на възнесението и́, блажените души
се питаха: „Коя е тази, която идва от земята прославена и душевно, и
телесно, и бива посрещната и подета от Сина си със слава?“. Затова
свети Иоан Дамаскин се чуди и казва, че Света Дева Мария след раждането
си е Девица и след смъртта си е жива, което не може да бъде постигнато от
човешкия ум, защото за Бога всичко е възможно (Мат. 19:26).
Ето защо се радваме и веселим днес. Защото на този ден Божията
Майка се пресели с душата и с тялото си на небето, поради което, и ние се
надяваме, че и нашето тяло не ще остане вечно в земята, защото има
същата природа, като нейната, а ще се събере с душата, и ще възкръсне. И
ще живее, както и тя е жива сега и царува при Сина Си, и се моли на Бога
за всичките ни нужди. Защото щом като премъдрият Соломон не
пренебрегнал молбите на майка си, то и Христос не ще пренебрегне
просбите на Своята Майка, стига греховете ни да не и попречат. Веднъж
цар Александър написал на Антипатър: „Не знаеш ли, че една сълза на
майка ми може да заличи всичките ти грехове?“.
По същия начин една дума на Божията Майка може да заличи
всичките ни грехове. Достатъчно е да се покаем и да поискаме помощ от нея, и тя е готова да ни помогне, защото Светият Дух казва, че тя е пастир
на грешниците. Затова никога не ни изоставя, стига да не се отдалечаваме
от нея, а винаги с вяра и надежда да прибягваме към нея, както ни учи да
казваме Светата Църква: „Владичице, помогни ни, защото погиваме от
множеството си съгрешения. Не ни връщай празни, защото след Бога теб
имаме за едничка надежда. С твоето застъпничество и с благодатта на
твоя Син чакаме и се надяваме да влезем в небесната слава при теб, където
с всички Божии избраници ще славим Бога. Нему слава във вечните векове,
амин“.
Фреска от манастира Хора |
Няма коментари:
Публикуване на коментар