(Апок. III гл., 7—14 ст.)
архимандрит Кирил Рилски
"Със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик."
(Римл. XV глава, 19 ст.)
Илирийската църква на Балканския полуостров е основана от св. апостола Павла от древните илирийски българи, коренни жители на Илирия на Балканския полуостров, които са населявали старата класическа България; или втора Македония. При основанието на илирийската църква сътрудник на св. апостола Павла е бил св. Климент, български епископ, за когото говори и самия св. апостол Павел в посланието къмто филипийците в IV глава 3 стих; той е произхождал от древните илирийски българи, коренни жители на Балканския полуостров. Древната апостолска Илирийска църква е първата християнска църква основана от св. апостол Павла в Европа в Иллирия на Балканския полуостров; (Деян.ХVI глава), тя е била основана от древните илирийски българи, които са били просветени и най-добре умствено приготвени за да възприемат възвишеното християнско евангелско учение. Старата България е граничила със старата Гърция по течението на р. Бистрица, която изтича от Костурското езеро и се влива в Солунския залив. Древните илирийски българи, от които е произлязал и св. Климент, български епископ, който е бил сътрудник на св. апостол Павла при основаванието на илирийската църква в стара класическа България или втора Македония, отсетне като са дошли славяните на Балканския полуостров са се смесили с тях и са се ославянили, като са изгубили и своя древен български език, на когото те са говорили до преди Христа, когато са изповядвали езическата религия.
Нека сега да пристъпим да изложим историята на древната апостолска илирийска църква (Рим. XV глава, 19 стих) на основание указаните пророчества в Апокалипсиса, III глава, 7—14 стих.
Тези пророчески думи се отнасят до блаженейшия западен илирийски първо-юстинияновски архиепископ, приемникът на св. Апостола Павла и главата на древната апостолска илирийска първо-юстинияновска самостоятелна църква, църковните привилегии на която са дадени от Св. Отци на V вселенски събор, при съгласието и на тогавашния римски папа Вигилий, който във времето на V вселенски събор се е случил в Цариград, и при всичко, че лично не е заседавал на V вселенски събор, но е подписал съборните актове. Древната апостолска илирийска църква до V вселенски събор е влизала в църковния диоцез на римската Древна апостолска църква (11 и 131 новели на Юстиниан Велики). Когато византийския император Юстиниан Велики, който е произлязал от ославянените древни илирийски българи, като се е основавал на апостолското достойнство на древната апостолска илирийска църква, която е била основана от св. апостола Павла в неговото отечество стара класическа България или втора Македония, — е отделил седем римски западни провинции от западната римска илирийска префектура, които са влизали в църковния диоцез на римската църква, и от тях, със съгласието на църковната власт е създал нов архиепископат, с издадения от него императорски закон в 535 година, който съставлява XI юстиниановска новела. Цели 10 години римския папа е протестирал и не е искал да припознава самостоятелността на Илирийската църква. Подир десет години, в 545 година, излиза друг императорски закон, съ който се припознава самостоятелността на илирийската църква със съгласието на тогавашния римски папа Вигилия. Петият вселенски събор дава църковните привилегии на древната апостолска иллирийска първо-юстиниановска самостоятелна църква, както I вселенски събор е дал църковните привилегии на римската църква и както II — на цариградската. Така щото блаженейшия илирийски първо-юстиниановски архиепископ е бил изравнен по своите граждански и църковни привилегии с римския и цариградския блаженейши архиепископи. Ето защо вселенската православна църква, когато римския архиепископ в 1054 година е отпаднал от вселенското църковно единство е връчила каноническото управление на православните християни, които населяват църковния диоцез на римската църква и които са останали верни на православието и подир отпадванието на римския архиепископ от вселенското църковно единство, под църковната каноническа власт на западния православен охридски патриарх, който като западен православен патриарх и най-близък както по място, тъй и по духовно родство с римския блаженейши архиепископ, който е отпаднал от вселенското църковно единство, става законен православен патриарх и над православните християни, които населяват църковния диоцез на римската църква. Запазени са и до настояще време три патриарши грамоти с дата 9 юни 1566 година издадени от охридския български патриарх Паисия до неговия наместник в южна Италия митрополита Тимотея, чрез когото западният охридски православен патриарх е управлявал канонически църковно два и половина милиона православни гърци и албанци в южна Италия, на когото италианската политическа власт признавала църковната власт на западния охридски православен патриарх над православното население в южна Италия. (Новия данния охридской архиепископии XVI, XVII и XVIII в. в. И. С. Пальмова С. П. Б. 1894 година).
"И на ангела на филаделфийската църква напиши: тъй казва Светият, Истинният, Оня, Който има ключа Давидов, Който отваря, и никой не ще затвори, - затваря, и никой не ще отвори: зная твоите дела; ето, дадох ти врата отворени, и никой не може да ги затвори; ти имаш малка сила и запази словото Ми и се не отрече от името Ми." (Апокал. III гл., 7 и. 8 стих)
Това пророческо място се отнася до блаженейшия архиепископ на илирийската първо-юстиниановска самостоятелна църква, на когото се отваря тайнствената врата от Божието провидение и никой не може да я затвори, защото първо-юстиниановския архиепископ не е силен. През тази тайнствена отворена врата от Божието провидение е влезнал блаженейшия архиепископ на първо-юстиниановската църква в църковния диоцез на римската църква, когато римския блаженейши архиепископ в 1054 година е отпаднал от вселенското църковно единство, за да управлява православните християни, които населяват църковния диоцез на римската църква и които са останали верни на православието и подир отпаданието на римския архиепископ от вселенското църковно единство.
"Ето, ще дам от сатанинското сборище ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че Аз те обикнах." (Апок,, гл. III, ст. 9)
В това пророческо място на апокалипсиса се говори за религиозния турски народ, когото Божието провидение предава на блаженейшия първо-юстиниановски архиепископ за да го просвети в евангелското христово учение, като бъде покръстен от първо-юстиниановския архиепископ, приемникът на св. Апостола Павла, (Рим. XV, 19) който има своето апостолско седалище в Цариград в неговия ставропигиялен метох. Когато осени Божията благодат религиозния турски народ и когато се отворят неговите духовни очи, той ще види всичката лъжливост на сегашното мохамеданско учение. Той ще види всичкия фалш на своето убеждение да се счита за потомък на Авраама затуй, че практикува вехтозаветния обряд на обрязването,—както евреите мислят за себе си; ще види, че това лъжливо учение е дело на лъжливия пророк Мохамед. Когато се отворят духовните очи на религиозния турски народ и разбере всичката лъжливост на сегашното мохамеданско учение, той ще дойде смирено пред нозете на блаженейшия западен илирийски първо-юстиниановски архиепископ и смирено ще проси да бъде просветен в евангелското христово учение. Като се просвети религиозния турски народ с евангелското христово учение и се обнови православната вяра на изток, то тогава ще се изпълни изказаното пророчество на св. Василия Велики, Кесарийски архиепископ, който пише в своето послание до западния илирийски архиепископ Уалерияна, като казва: „Ибо, если только не заключени уже времена мiра сего, и остаятся еще дни жития человеческаго, то необходимо що би некогдай Вами обновлена била вера на востоке и что би привремени вознаградили Ви востокъ за те блага, какия получили отъ него. (Твор. св. Василия Великаго ч. IV. Москва 1847 година стр. 212).
С покръстването на религиозния турски народ от западната апостолска илирийска самостоятелна църква, ще да бъде очистена православната вяра на изток от езическия елинизм, който се е вмъкнал в православната вселенска църква чрез елинистическата цариградска архиепископия. Когато осени благодатта Божия набожния турски народ и бъде той просветен с Евангелското Христово учение, тогава ще да се тури честния кръст на св. София в Цариград, който величествен храм е бил построен от великия римско-византийски император Юстиниан Велики, който е произхождал от ославянените древни илирийски българи.
"Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята." (Апок. гл. III, ст. 10)
Това пророчество се отнася до приемника на св. апостола Павла, илирийският блаженейши архиепископ, който при всичките трудни исторически обстоятелства в каквито се е намирал през изминалия църковен живот не се е отклонил и е запазил в първобитната апостолска чистота Евангелското христово учение, каквото го е проповядвал св. апостол Павел при основанието на древната западна апостолска илирийска църква (Рим. XV глава, 19 стих), което апостолско учение ще бъде запазено в първобитната апостолска чистота за цялото чевечество до второто пришествие на Спасителя на земята. За тази вярност ще да бъде запазена древната апостолска илирийска първо-юстиниановска самостоятелна църква, а така и нейният блаженейши архиепископ, който по устройството на Божието провидение има своето апостолско седалище в града на православието в Цариград, в своя ставропигиален метох от всички тези искушения, които ще дойдат по цялата вселена, преди второто пришествие на Спасителя на земята, когато, по попущение Божие, за малко време ще да владее антихриста на земята.
"Ето, ида скоро; дръж, що имаш, за да не вземе никой венеца ти." (Апок. гл. III, ст. 11)
В това пророческо място на апокалипсиса се внушава на илирийския първо-юстиниановски архиепископ да пази той наследството от св. апостола Павла, основателят на древната апостолска илирийска църква и всички граждански и църковни привилегии дадени от V вселенски събор на древната илирийска първо-юстиниановска или българска самостоятелна църква от двамата честолюбиви и властолюбиви съседи — римския и цариградския архиепископи, които през целия изминал исторически църковен живот на древната апостолска иллирийска църква са се стремили да отнемат нейните граждански и църковни привилегии и да я подчинят противоканонически на своята цъоковна власт. Но благодарение на покровителството на благочестивите царе е могла древната илирийска апостолска църква да запази своите граждански и църковни привилегии от незаконното посегателство на римския и цариградския архиепископи. А особенно е покровителствувана и облагодетелствувана древната апостолска илирииска първо юстиниановска самостоятелна църква от благочестивия римовизантийски император Юстиниан Велики (11 и 131 новели на Юстиниан Велики).
Апок. гл. XII
Пророческите места в Апокалипсиса в 12 глава под „"жена, облечена в слънце“ се разбира православната вселенска църква.. "под нозете ѝ - месечината“ се разбира православната вселенска църква, която е облечена в светлото евангелско учение, символ на светлината, на която служи слънцето, което владее в денят, а за символ на лъжливите еретически человечески учения служи луната, която владее в мрака, нощта и тъмнината. Православната вселенска църква е облечена в евангелското учение, символът на който служи слънцето, а луната, която се намира под нозете на вселенската църква, служи за символ на еретическите лъжливи учения, „на главата ѝ - венец от дванайсет звезди“. Под тези пророчески думи се разбират дванадесетте главни христови апостоли, които са проповядвали евангелското христово учение по всичката вселена. „И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията.“. Под пророческите думи две крила, които са били дадени на жената, се разбират свещеното предание и Свещеното Писание чрез които православната вселенска църква защищава истинността на евангелското богооткровено учение, с неговата светлина изобличава всички лъжливи еретически учения, на които лъжливи еретически человечески учения служи за символ луната, която владее в нощната тъмнина. Под пророческите думи „Велик Орел“ се разбира самия основател на вселенската православна църква Исус Христос.
Наистина, чуден е промисъла Божий, който направлява църковния живот на православната вселенска христова църква! Непостижими са пътищата на Божия промисъл за ограничения наш человечески разум.
Няма коментари:
Публикуване на коментар